Знаете ли как започва всичко? С хора, които те вдъхновяват достатъчно, че да си кажеш – всичко е възможно. Възможно е да твориш хубави...

Дълго обмислях как да започна този текст, а и имах нужда от време, за да разплета кълбото от емоции, които книгата породи у мен. „Аркадия...

Нека всички си го признаем. Книжните плъхове обичаме да четем за книжарници. Започна се с „Книжарничката на острова“, мина се през „Париж...

Дъхти земята, от лъчите топли сгряна, на корени, на семе, на унилост свята; нагарча мисълта, като листа на дряна, умира лятото. ...

Съдбата може да е толкова жестока, че да няма смисъл. Аз смисъла не търся, не зова съдбата. Това е само дъжд, през който преминавам......

Обичахме, вярвахме – в книги, в приятелства – и стигнахме кривата круша. А тя ни посрещна смирено, по майчински, и дълго брътвежа ни...

Още ли си жива, стара моя? Поздрав, мамо! Аз съм също жив. Нека у дома струи спокоен оня залез, приказно красив. Пишат ми - с прег...

Огромно беше лятото на юлското пристанище, минаваше дванайсет, моряците ги нямаше. Горещината спеше на плочите простряна и докерите...

  Отиде си. Сам те помолих да си идеш. Следих те с поглед из полето как вървиш - сред детелините ти стъпваше спокойно, вървеше все напре...

Едно голо рамо  Като истина  Заплаща ценността си  На крайчеца на тази вечер  Която свети тъй самотна  Под тайнствения полумесец  ...