Три години?

-->

Защо любовта да трае три години? Въпрос, който неизбежно си задаваме, докато отгръщаме всяка следваща страница на “Любовта трае три години”. След петдесетата дори най-големият романтик започва да изпитва известни съмнения, а след още десет вече пресмята кога ще настъпи последният хиляда деветдесет и пети ден за него. Явно любовта е проста математика. Един мъж + една жена + една обич = три години. Сметката е вярна, няма как. Какво друго ни остава, освен да съчувстваме на героя от книгата и примирено да поклащаме глава пред скандалните му прозрения не само за връзките между хората, но и за живота като цяло.

В литературата все повече започва да се налага една нова концепция – да се отрича всичко онова, което е вече затвърдено от големите автори. Гениални писатели като Шекспир, Данте, Толстой, Тургенев, сестрите Бронте, Остин и много, много други са посветили живота си, творбите си в името на святата любов, а сега съвременните прозаици правят всичко възможно, за да докажат, че тя всъщност не съществува. Кой обаче е прав? Такива мисли се въртят из главата ми и с нетърпение очаквам да открия истината на последната страница. Бегбеде всъщност ме изненадва (може би типично за него) като накрая сам запраща първоначалната си теза в кофата за боклук и разкрива пред изумените ми очи правилното уравнение на задачата:

това, което си мислиш, че е любов = три години

това, което чувстваш с цялото си тяло и с душата си = любов

Но колко време трае истинската любов е въпрос, на който дори Фредерик Бегбеде не може да даде точен отговор...

by argi