На 12 януари тази година се отпразнуваха 383 години от рождението на автора на едни от най- великите детски приказки на всички времена.
Няма дете, което да не е чувало за Спящата красавица, което да не е искало да носи чизми, досущ като тези на Котарака, което да не е искало да изкрещи на Червената шапчица, че не вижда ли, че това не е баба й, а вълкът. И, като момиче, не мога да не отбележа, че няма момиче, което да не е чакало, като Пепеляшка, принцът да й донесе стъклената пантофка.
Дали когато през 1683 година Шарл Перо публикува „Приказки за моята майка” от името на сина си, предполага, че приказките му ще оставят толкова дълбока следа след него, дали е мислел, че с всяка изминала година, все повече деца ще се запознават с героите му и те ще се превръщат в най- добрите им приятели. Дали си е представял милионите мечти, които приказните му истории ще породят в съзнанието на малките читатели. Сигурно не е. Но днес, 328 години по-късно, ние сме свидетели, че Шарл Перо и неговите приказки не са забравени, нито губят от популярността си.
На годишнината от рождението му, Четецът пожелава на себе си и на целия свят приказките на Шарл Перо да продължават да бъдат четени, защото приказното трябва да съществува във всеки един човек- независимо малък или голям.
By Beni
0 коментара:
Публикуване на коментар