5.12.2011 г.

Малкият крадец на книги и Смъртта

По принцип, нямам навика да започвам ревюто си за дадена книга с окончателното си мнение за нея. Но „Крадецът на книги” е роман, който трябва да бъде прочетен на всяка цена. And that’s final! Тя е от онези книги, които десетки хора ви препоръчват и за които, купувайки ги, не спирате да мислите как ще ви разочароват, само защото очаквате прекалено много...само дето няма да ви разочарова, аз ви го гарантирам.

"Крадецът на книги" - Маркъс Зюсак
"Пергамент Прес", 2010
Лизел е малкият крадец на книги – момиченце, което преживява смъртта на брат си, както и факта, че майка й я оставя да расте в чуждо семейство. Лизел е малкото немско момиче, което обича да играе футбол с най-добрия си приятел Руди и което, въпреки националната си принадлежност, успява да разбере трагичната съдба на евреите по времето на Третия райх и дори да се сприятели с един от тях. За Лизел целият свят – това е „откраднатата” книга. Дали тя ще бъде открадната от гробището, от огъня или от кметската библиотека, това няма никакво значение. Лизел никога не е алчна, открадва книга след книга, но само след като е дочела докрай предишната. Лизел е малкият крадец на книги, който успява да преживее всички несгоди и нещастия благодарение на няколко откъснати ябълки, един стар акордеон и откраднататите книги.


„Крадецът на книги” е една странна история за момиченце, което предпочита да остане гладно, но да вземе книга вместо храна; една история за момче с талант и идолизиран модел за подражание; една история за възрастен мъж, който избира музиката, боядисването, честността и един спасен човешки живот пред сигурността; една история, разказана от Смъртта, такава, каквато е – нито лоша, нито добра, просто изпълняваща задълженията си; една история за историческо време, което целият свят би искал да заличи.

Маркъс Зюсак
Всъщност, всяка среща на Лизел с книгата е предизвикана, пряко или косвено, от Смъртта – смъртта на брат й, на сина на кмета, на многото книги, загубили тялото и съдържанието си в аутодафетата.

„Оранжевите пламъци се полюшваха над тълпата, докато хартията и книгите изчезваха в тях. Горящи думи се откъсваха от изреченията си. ”

На корицата на „Крадецът на книги” пише: „Обсебващ роман, разказан от най-мрачния разказвач...”. И наистина този роман ще ви обсеби с великолепния стил на Зюсак, с необикновеността си, с покъртителната си честност. Няма значение на колко години сте, интересувате ли се от художествена литература и история или не – тази книга ще смачка представите ви за завладяваща история и кротко ще ги хвърли в кошчето за боклук. „Крадецът на книги” трябва да бъде прочетена! And that’s final!


By Beni

2 коментара:

  1. „Крадецът на книги” е един великолепен роман,изпълнен с много чуства. Роман който си заслужава да прочетеш, не само заради историята но и заради всичко това което се опитва дани си покаже чрез тази книга!

    ОтговорИзтриване
  2. Един от любимите ми романи! Постоянно го предлагам на приятели и познати.

    ОтговорИзтриване