 |
| Амели Нотомб Снимка: Minima et Moralia Available from: http://www.minimaetmoralia.it/wp/intervista-ad-amelie-nothomb/ |
„Любовен саботаж” от Амели Нотомб (ИК „Колибри”, 2013) беше една от морските ми книжки.
Знаех, че ще ми се услади. Амели Нотомб е една от големите ми слабости, за
които казвам, че дори и някой ден да напишат нещо много лошо, пак няма да
успеят напълно да ме разочароват. Но пък и с нея така и не мога да проверя
тезата си, защото досега, от всички нейни книги, които съм прочела, никоя не ми
е била безинтересна, обикновена, монотонна. Книгите на Амели са като взети от
друга вселена. Винаги кратички, събиращи цял един нов свят в стотината си
странички. Винаги пъстри, умни, иронични, забавни, леки, често саркастични по
онзи каращ-те-да-се-усмихнеш-когато-си-сам-с-книгата начин. Обожавам факта, че
книжките й са толкова кратки. Не ме разбирайте погрешно, не чета само тънки
книги. Но при нея... Някак си не би могло да е другояче. При Нотомб просто
четеш и точно когато хич не ти се иска да си тръгваш от света й, прелистваш
последната страница и Амели сама те напуска, оставяйки те да мечтаеш за
следващата ви среща.
Дали
Амели е наясно с „дрогата”, с която снабдява читателите си, не зная, но ето
какво ще ви кажа за последната „доза”, която получих, „Любовен саботаж”.
„Любовен
саботаж” ни запознава с малката Амели. Когато тя все още е на седем, обича
войните, особено световните, и кара колело, което, оглеждайки се в нейните очи,
се превръща в прекрасен кон. Което означава, че тя язди. А малката Амели ни
разказва за преместването на нея и семейството й от Япония, която тя възприема
за своята родина, в Китай – непозната и странна за нея страна, която я
изненадва с гетата, вентилаторите и комунизма си.
 |
| "Любовен саботаж" Амели Нотомб; Колибри, 2013 |
„Това е история за гето. Иначе казано,
разказ за едно двойно изгнаничество – по отношение на родината (за мен това бе
Япония, защото бях убедена, че съм японка) и по отношение на Китай, който ни
обграждаше, но от който бяхме откъснати в качеството си на дълбоко нежелани
гости.
Китай се разполага в тези страници както
чумата в „Декамерон” на Бокачо и ако не се споменава, то е, защото върлува
навсякъде.”
И
докато Амели се превръща в най-малката разузнавачка на всички времена,
участвайки в световната война на децата в гетото, пишка права върху
военнопленници и се учи на майсторство в повръщането насила, в живота й се
появява хубавата Елена и измества центъра на света върху себе си.
Toчно когато Амели се смята за най-силната,
смела и непобедима жителка на гетото Санлитун, любовта я връхлита с
опустошителната сила на несподелеността. Така, между редовете на „Любовен
саботаж” се преплитат по детски военни действия и една чиста детска любов,
готова да саботира себе си докрай. А Нотомб отново, за пореден път успява да
изненада верните и новите си читатели и да ги пристрасти към себе си с
искреността на писанията си.
Въпреки
че съм прочела голяма част от книгите на Нотомб, издадени на български език,
трябва да призная, че любима и несравнима с никоя след нея, си остана първата,
която отворих: „Изумление и трепет”. От нея струеше искреност и симпатична
лудост. Легна на сърцето ми и така и не можах да поставя друга до нея. До днес.
Днес мога да кажа, че „Любовен саботаж” ме спечели. Затова я приветствам да
мястото точно до „Изумление и трепет”, където се срещат сладостта от
написаното, разказаното и прочетеното и ме превръщат в още по-вярна почитателка
на Амели.
„Благодаря на Елена, защото остана вярна на
легендата за себе си.”
Така
завършва разказа си Нотомб. Благодаря ти, Амели, за същото.
By Beni
0 коментара:
Публикуване на коментар