Една от първите книги, които наистина ме запалиха по четенето още от малка,
беше книга игра. „Замъкът на таласъмите” на Колин Уолъмбъри от моето детство
обаче е книга за големи деца, може би тийнейджъри. Когато бях много малка,
книги игри нямаше.
Със сигурност този тип четиво е страхотно за читателската култура на едно
дете. Това, че не е дигитална, не пречи на книгата да е интерактивна, а думата „интерактивен”
е една от най-често спряганите що се отнася до съвременните деца и начините, по които
те се забавляват. И още повече – какво по-хубаво от книга, чийто край всеки път
е различен? Въображението работи на
пълни обороти, детето е участник в историята, страниците се разлистват все
по-бързо, а развръзката зависи само от читателя, т.е. участника, т.е. играча.
Тази година, смея да твърдя - за пръв път у нас, беше издадена книга игра за
съвсем, съвсем малки читатели. Авторът е Никола Райков, написал приказка за своето
„най-хубаво таласъмче в целия свят”. Приказката игра е „Голямото приключение на
малкото таласъмче” – една наистина голяма, шарена, весела книга, разказваща за гладния
Таласъмчо, който трябва да си намери храна.
Прочетох няколко приказки от книгата, всъщност прочетох приказката с
няколко различни края, и веднага ми се прииска да почета малко и на
племенничките си, защото както става ясно още в първа глава книгата можеш да четеш
сам, а можеш и да слушаш - и в двата случая ти решаваш как ще продължи
историята. Главният герой е чаровен малък таласъм, който във всяка глава среща
обитатели на гората или чудни създания, които с помощта и на читателя му
помагат най-сетне да хапне нещо вкусно и така да засити Коремчо. Историята е
увлекателна, разказът е динамичен и написан по детски наивно, всяка дума е
сладка в устата. Четните страници са илюстрирани и много цветни. Забавлението е
не само за малките, но и за тези, които им четат. А в следговора е пояснено –
децата могат да променят приказката, да я доизмислят, да я играят, да се учат
от нея – ценно време между родител и дете, между читател и бъдещ читател.
Книгата можете да прочетете безплатно в интернет, можете и да си я поръчате
(доколкото знам не се продава в книжарниците). Аз предпочитам да чета на
племенничките си от хартиената книга, с твърдите корици и с аромата на мастило.
Даже нямам търпение да прегънат без да искат някоя от страниците или да ми
сочат с пръстче героите от историята, които са разпознали на илюстрациите. В
крайна сметка приключението става истинско, когато си с книга в ръка.
За повече информация:
by argi
0 коментара:
Публикуване на коментар