снимка: Владимир Гергов |
Ако те помоля да ми
разкажеш
онази есенна история без
думи,
ще я пуснеш ли от мисълта
си,
като горящото листо?
И после да се спусне по
гърба ми,
да падне в краката – при
земното ядро.
Нали ни предстои да дойде
зима
и вкоренените в живота ни
ръце,
ще се преплитат под напора
на бялата покривка,
бленувайки за пролетните
дъждове.
А казват, че родените в
лято
пламтели върху лястовичите
крила.
Пък мене ме вълнуват само
думи
разхвърляни във
октомврийската гора.
Балкан събужда се в съня
ми,
Балкан и тропотът на
дивите коне.
Там всичките сезони са без
думи,
ненужни ще да са на
каменистите му върхове.
Д.
(Виж още снимки от Централен Балкан и Владимир Гергов)
0 коментара:
Публикуване на коментар