Подчертахме си от: "Крадецът на книги" на Маркъс Зюсак

"Крадецът на книги", Маркъс Зюсак
Пергамент прес, 2010

- И сега ние казваме довиждане на този боклук, на тази отрова. 
Точно преди прималялата Лизел Мемингер да излезе от тълпата, едно бляскаво създание с кафява риза слезе от подиума. То получи факла от свой помощник и запали с нея грамадата, която, с цялата си виновност, го караше да изглежда като джудже.
- Хайл Хитлер!
- Хайл Хитлер! - отекна тълпата.
Група избрани мъже слязоха от естрадата, обградиха купчината и също се включиха в паленето под всеобщото одобрение на тълпата. Гласове започнаха да се катерят по човешки рамене и сетне, в началото едва доловимо и след това съвсем отчетливо, се разнесе миризмата на чиста германска пот. Тя заобикаляше ъглите един подир друг и накрая всичко плуваше в нея. Думите, потта. И усмивките. Нека не забравяме усмивките.
(...)
Оранжевите пламъци се полюшваха над тълпата, докато хартията и книгите изчезваха в тях. Горящи думи се откъсваха от изреченията си.

Цитатът е от книгата "Крадецът на книги" от Маркъс Зюсак; издателство Пергамент прес, 2010 г. 
Ревюто ни за книгата можете да прочетете ТУК