Признавам си –
започнах да чета книгата единствено заради корицата. Изглежда просто прекрасна
и не устоях на изкушението да разбера какво точно се крие зад чудесния дизайн.
Заглавието „Когато господ беше заек“ също ме впечатли – дръзко, закачливо и
ярко. Самият роман, за жалост, съвсем не отговаря на очакванията, които името и
корицата загатват.
 |
| Когато господ беше заек, Сара Уинман, изд. Ентусиаст |
Сюжетът се върти
около семейните истории на главната героиня Ели. Сложните отношения родител –
дете, сестра – брат се преплитат с разказа за едно необикновено приятелство, на
чийто фон се появяват още по-необикновени герои, носещи със себе си (познайте
какво) – своите странни истории.
Ели разказва
живота си, започвайки от самото начало. Тя е скромно и самотно дете, търсещо
опора в най-близките ѝ хора – брат ѝ и най-добрата ѝ приятелка. Джо,
по-големият брат на Ели, е хомосексуалист, може би дори по-голям самотник от
сестра си; обичащ, но слагащ прегради пред любовта си. Джени Пени, а.k.а.
най-добрата приятелка, е особнячка, на която се приписват странни паранормални
явления и чието физическо присъствие в книгата не е голямо, за разлика от духовното
ѝ, което сякаш преследва Ели и Джо през целия им живот и, по някакъв необясним
начин, им дава сили да продължат напред. Майката и бащата, Джинджър и Нанси,
Алън и Артър (които между другото почти до края на книгата постоянно бърках и
мислех, че са един и същ човек), Чарли са колкото маргинални, толкова и водещи
герои. Историите им биват разказани набързо в части от цялото. Някои са
трогателни, други са просто странни, трети са, как да го кажа, някак прекалено
измислени.
Авторката Сара
Уинман има приятен стил на писане. Като цяло книгата се чете лесно, но така и
не успя да задържи вниманието ми трайно. Първата част на романа ми се стори
доста по-интересна от втората, в която се случиха толкова много неща, че
изгубих представа за това къде точно трябва да падне акцентът. Историята на Джо
претърпя няколко неочаквани обрата и точно когато започнах да мисля, че
кулминацията ще се стовари върху линията сестра – брат, а не върху семейството и
приятелството, както изглеждаше в началото, нещата започнаха да клонят повече
към изкривения вътрешен свят на главната героиня. И въпреки че стилът на Уинман
ми допадна, а книгата имаше всички предпоставки да бъде добра, тази несигурност
в определянето и степенуването на акцентите страшно много ме разочарова. Струва
ми се, че в опита си да обеме възможно най-много материал, с който да обхване
сложността на човешките взаимоотношения, авторката е изпуснала водещата линия,
която да изведе романа до завършен край. И наистина – последните стотина
страници изглеждаха по-скоро като отчаян опит да се открие разковничето. Сякаш
Уинман е очаквала смисълът сам да я намери. Нещо като да зададеш реторичен
въпрос, без да знаеш отговора.
Както и да е,
виждам, че книгата има колкото отрицателни, толкова и положителни отзиви. Моят
е някъде по средата, като лошото впечатление от развоя на историята се
компенсира от приятния стил на писане. Сигурна съм, че романът има своите
предимства, но те не успяха да ме грабнат.
Да кажем, че за
дебют е добре. Аз очаквам по-силна и със сигурност по-стегната и сигурна втора
книга.
by argi
0 коментара:
Публикуване на коментар