Създания от време

Много пъти съм казвала, че има книги, които сами те намират и ги прочиташ в един определен момент - най-подходящия, както в последствие се оказва. И така, спирам се на брега на морето, където солената вода пречиства мислите ми, а вълните ги отнасят някъде много далече. Чета „Създания от време“ на Рут Озеки със смътното усещане, че няма по-подходящо време и по-добро място за това. А всяка следваща страница затвърждава чувството и ми помага да навлизам все по-дълбоко в океана от думи, докато накрая не се отпусна напълно и не се оставя на течението да ме отведе в необятния свят на Озеки.

„Създания от време“, Рут Озеки
изд. Милениум, 2014 г.

„Създания от време“ е роман, който има нужда от тишина, спокойствие и размисъл. Написан е сякаш трябва да се чете в дзадзен и макар че думите се нижат леко една след друга като на джудзу (будистка молитвена броеница), от време на време трябва да се спираш, за да осмислиш в дълбочина прочетеното.

Книгата разказва за писателката Рут, която случайно открива дневника на 16-годишната японска тийнейджърка Наоко. Нао пише за трудния си живот в Токио, за баща ѝ, който иска да се самоубие, за прабаба си Джико – дзен будистка монахиня на около 104 години и нейния син Харуки Ясутани, камикадзе през Втората световна война. „Създания от време“ преплита няколко съдби, играейки си с времето тук, сега, тогава, там, утре или някъде, съществуващо единствено в съня или фантазията. 

Рут Озеки пише прекрасно, книгата звучи едновременно като фикция, документален роман и научен труд, но всичко е толкова добре поднесено, че се слива в един чудесен диалог автор – читател. Още по-интересно е, че Озеки създава героинята Рут по свое подобие и слага нея в ролята на читател – символика, метафоричност и страхотно удоволствие за истинския читател.

Сюжетът се разгръща на няколко пласта, без да доскучава, а напротив – всичко става все по-интересно и по-интересно. Героите са характерни, плътни образи, истински създания от време, както авторката ги нарича. В самия край на книгата историята леко се разводнява, но не достатъчно, че да те разочарова напълно. Този лек дефект не дразни, а по-скоро носи допълнителен чар на романа и „приземява“ (слава богу!) изглеждащата (поне в моите очи) божествено гениална Рут Озеки. Наистина звучи прекалено, но когато някой ми говори за будизъм, световна история, квантова физика и назовава биологичните видове с латинските им имена, определено ме впечатлява.

Такава е книгата на Озеки – впечатляваща, дълбока, истинска, макар и с нотка фантастичност. Прекрасен език, красиви метафори, интересна история, силни характери и динамика в развитието на сюжета. Какво повече може да иска един читател?

„-          Вълнàта е породена от дълбоките условия на океана – каза тя. Човекът е породен от дълбоките условия на света. Човекът изниква от света и се носи като вълнà, докато не дойде моментът отново да потъне. Нагоре, надолу. Човек, вълнà.

Тя посочи стръмните канари по брега.

-          Джико, планина, все същото е. Планината е висока и ще живее дълго. Джико е дребна и няма да живее още много. Това е всичко.

Ето такива бяха разговорите с моята стара Джико. Никога не разбирах изцяло какво ми говори, но въпреки това тя се опитваше да ми обяснява по този начин. Мило беше.

Време беше да се връщаме в храма. Шортите и фланелката ми бяха изсъхнали и кожата страшно ме сърбеше от солта. Помогнах на Джико да се изправи и двете поехме обратно към автобусната спирка, хванати за ръце. Още размишлявах над думите ѝ за вълните и се натъжих, защото усещах, че нейната малка вълнà няма да остане за дълго и скоро отново ще се слее с морето. Знаех, че човек не може да задържи водата в ръка, но въпреки това стиснах пръстите ѝ по-силно, за да не изтекат.“

П.П. Поздравления за оформлението на книгата. Мисля, че корицата е страхотно попадение и чудесно илюстрира един от най-силните и според мен ключови моменти в романа.

by argi