Son, can you play me a memory
I'm not really sure how it goes
But it's sad and it's sweet and I knew it complete
When I wore a younger man's clothes
„Piano man“, Billy Joel
Помня деня, в който се
научих да плувам. Ходих на уроци цяла година, докато не започнах да се отпускам
в дълбокия край на басейна. Помня и първата си целувка. Беше на последните
седалки на автобус 76 в посока Центъра. Изненадваща, прекалено влажна и
неумела. Помня също и първата си работа. Сервитьорка във вече несъществуваща
пицария. Там се научих, че работата в екип има своите предимства и недостатъци.
Работата с клиенти – също.
Човек си мисли, че такива
неща никога не се забравят, че спомените за важните събития от живота ни няма
да си отидат, дори когато косата, зъбите и зрението го направят. Но понякога
съдбата (или гените, ако предпочитате) има други планове. Алис Хаулънд е професор
по Лингвистика в „Харвард“, съпруга и майка на отдавна пораснали син и две
дъщери. Учен, достигнал върхове в кариерата си, тя е перфектното съчетание на
красива жена на средна възраст и брилянтен ум. Докато не забелязва, че у нея постепенно
настъпват необичайни промени: Алис все по-често губи мисълта си, забравя за
уговорени срещи и дори губи ориентация, докато тича по отдавна отработен
маршрут. И обяснението за всички тези промени се оказва жестоко и необратимо:
болестта на Алцхаймер.
 |
| Все още Алис Лиса Дженоува, Intense, 2014 |
Едва на петдесет и
няколко години, Алис се изправя срещу враг, за който знае, че някой ден със
сигурност ще я надвие. Враг, за който е убедена, че след време дори няма да си
спомня. Бавно, отнемайки спомен след спомен, име след име, способност след
способност, болестта принуждава Алис да отстъпи от кариерата си на уважаван
учен и да се научи да живее за мига. Защото настоящият момент, това, което се
случва тук и сега, е всичко, с което тя наистина разполага.
„Все още Алис“ е история,
която разглежда изключително тежка тема, и която прочетох изненадващо леко: животът
на Алис нагарчаше в устата ми, смачкваше всичко случващо се с нея на топка в
гърлото ми, но очите ми не спряха да търсят следващия ред. Не очаквайте от
Дженоува да гали читателския ви глад с перце и да ви предостави болестта по
изтънчен, завоалиран начин. Тази книга има за цел да ви зашлеви и да тикне
главата ви в локвата на преживяванията на един болен от Алцхаймер човек; от
мига, в който улавя симптомите си и разбира диагнозата си, до този, в който не
може да познае детето си. Учудващото за вас в случая ще бъде (както беше и за
мен), че няма да пожелаете дори да мръднете от тази локва, защото ще се влюбите
в Алис, в начина, по който се бори за спомените и скъпоценните си мигове, в
начина, по който решава да живее.
Ако имате причина да не
посегнете към тази книга и тя е единствено нежеланието ви да се сблъскате с
болестта на Алцхаймер отблизо, дори не смейте да не я прочетете. Запознайте се с
Алис. Да, тя е все още млада, за да се разболее от болест, която кара всички ни
да настръхнем от ужас. Да, тя започва да губи ума си съзнателно, среща пред
очите ви всяка една трудност, пред която я изправя състоянието ѝ, принудена е
да... забравя. Но Алис ще ви вкара зад кулисите на една от най-зловещите
трагедии в човешкия живот, ще ви накара да разберете какво се случва в главата
на болния от Алцхаймер и наистина да му съчувствате, и най-важното - ще ви покаже
как да живеете. Защото не би трябвало да е нужно да се разболеем, за да се
научим да се наслаждаваме на всеки миг.
Не пропускайте и невероятната екранизация с Джулиан Мур в ролята на Алис:
By Beni
0 коментара:
Публикуване на коментар