Нюансите на любовта в „Second life“

You're gone, gone, gone away, 
I watched you disappear. 
All that's left is a ghost of you. 
Now we're torn, torn, torn apart, 
there's nothing we can do, 
Just let me go, we'll meet again soon.

Little talks, Of Monsters and Men

Second life: Reloaded
Станислава Чуринскиене; Президент, 2014

Не очаквах „Second life“ да ми хареса толкова. Смятах, че в романа Станислава Чуринскиене разглежда основно темата за онлайн запознанствата и общуване (предимно в предназначените за това сайтове) – тема, която, поне за мен, е остаряла и изчерпала се. Ако разделим сюжета и темите, които книгата наистина зачеква, и ги класифицираме по важност обаче, въпросът за онлайн запознанствата заема не повече от 20% от книгата, макар и героинята в нея да общува само по този начин. Срещите в мрежата са повърхността, по която Станислава се плъзга, за да открие на читателя една много по-дълбока тематична бездна – а именно тази за човешките, любовните взаимоотношения между двама души, и болката, която те могат да причинят.

С две думи: Лив е млада, талантлива и пречупена от разпаднала се дългогодишна връзка. Лекарствата ѝ са две – пиенето и онлайн запознанствата (често под фалшиви профили). Докато на хоризонта не се появява Бьорн – новото ѝ лекарство и новата причина да има нужда от лек. Бьорн е грозноват, секси, мил, интелигентен и споделя нощите ѝ в мрежата. Бьорн е идеален за Лив, сякаш правен по поръчка: пасва на интелекта, на представите ѝ, на самотата ѝ. И точно затова я съсипва.

В живота си всяка жена поне веднъж среща по един Бьорн. Това е мъжът, който е перфектен за нея. На теория. Мъжът, за когото най-често си казваме: „Ако с него не се получи, няма с кого“. Мъжът Бьорн ни хвърля в обсебваща еуфория, само за да ни изравни със земята след това. Мъжът Бьорн е урок, който трябва да бъде изживян. Важен урок.

И докато Станислава разказваше за нейния онлайн Бьорн, аз непрекъснато се сещах за моя и си казвах „Момиче, толкова добре го описваш, толкова добре!“. Пусках си „Chandelier“ на Sia, когато Лив се ядосваше на Бьорн, на напразните си надежди и се наливаше, докато не потъне в нервната, мека алкохолна мъгла, и „Little talks“ на Of Monsters and Men, когато отново и отново осъзнаваше какво ѝ причинява Бьорн, когато си обещаваше, че няма да го търси, прекратяваше и неговия достъп до себе си, само за да се върне към него и да се разбие за пореден път с нова сила в измъчващите я емоции.

„Second life“ не е любовен роман. Нито роман за Мрежата. Това е роман за изтезателя вътре в нас, когото проектираме върху обекта на опустошаващите си, обсесивни емоции. И всички, които са имали по някой Бьорн в живота си ще ме разберат. 

Колкото и интересна да е разрухата, която предлагаш, тя си е точно това - разруха. В един момент просто я надрастваш.

Благодаря, Стаси, че облече този урок в думи и ме накара да го преживея отново, този път от позицията на Лив, срещнала своя Айварас.

By Beni

Други мнения за книгата от:

Книгозавър

Аз чета