Веднъж в
града старинен Пловдив,
примря ми в
полунощ сърцето.
Това бе
всичко.
Трептя зелен
и дълъг поглед
далече там,
и влажни
устни се смълчаха.
Това бе
всичко.
Небето
българско искреше
далече там
с безброй
съзвездия високи.
Това бе
всичко.
По калдъръма
тихи стъпки
далече там,
завинаги
последни стъпки.
Това бе
всичко.
И при тайнствена
вратичка
далече там
целунах аз
ръката бяла…
Това бе
всичко.
Николас Гилен
Превод: Никола
Инджов
0 коментара:
Публикуване на коментар