завоите те сепват: Запомни -
един ден само да не е подминат,
подарък ще е в бъдните ти дни!
Кой ни отнема вечността, освен
безмилостно изтичащото време?
А обещава утрешния ден?
А с розови надежди ни подлъгва -
завлича ни в бездушната си паст,
докато непрегърнати си тръгват
прегръщаните някога от нас.
Докато и светът на естеството
се свие колкото едно сърце…
Навън поглеждам - в мен расте дърво:
и пада подир птицата перце.
И аз съм дом на всяка своя грижа,
и щом те пазя - щит живее в мен…
Светът, повяхнал в тая есен рижа,
на рамото ми плаче наскърбен.
Райнер Мария Рилке
Превод: Ана Александрова
0 коментара:
Публикуване на коментар