12 месеца, 12 книги

При толкова много класации за най-продавани и най-четени книги през изминалата година се замислих кои са моите фаворити за 2015 г. Не съм от хората, които четат бързо, обичам да прекарвам времето си в четене като почивка – отпускам се, чета и се наслаждавам, не броя страници и минути, затова трябва да съм в подходящо настроение. Ето защо и не съм прочела кой знае колко много книги през последните 12 месеца. Опитах се да си поставя цел в Goodreads, но така като гледам няма да я бъде... Май за четенето (или най-вече за моето четене) такива предизвикателства не са от полза.

Както и да е, изминаха 12 месеца, които за мен бяха страшно вълнуващи, различни, вълшебни, необикновени и общо взето – прекрасни. Както в личен план, така и в книжен :) И понеже явно трябва да се направи някакво заключение и да се тегли една черта, а пък аз такива обобщения не обичам да правя, реших да споделя с вас моята чудесна година месец по месец, 12 избрани книги за всеки от тях, много емоции и едно пожелание (към мен, от мен, за вас и за всички нас) – нека 2016 г. бъде по-невероятна, цветна, изпълнена с любов и приказни моменти.

Та... ето ги моите 12:

ЯНУАРИ

Без изобщо да се замислям, направо извиквам: „Щиглецът“ (!!!) от Дона Тарт, която постави началото на моята година по много обещаващ начин. Препоръчвам книгата с две ръце, отдавна не бях чела нещо толкова добро. И до днес, веднага щом се сетя за този роман, въображението ми започва наново да изгражда силуетите на студения Ню Йорк и героите на Тарт, които така добре приютява. Неслучайно книгата грабва „Пулицър“ за 2014 г. Ах, как искам отново да я прочета за първи път! Уникално удоволствие!

ФЕВРУАРИ

През февруари най-сетне прочетох „Часовете“ от Майкъл Кънингам. Бях гледала филма и то

няколко пъти, защото адски много ми харесва, така че естествено дойде ред и на книгата. Не е голяма изненада, че се влюбих и в романа. Прочетох го с голяма наслада и бях много впечатлена от това колко добре е адаптиран и пресъздаден във филма на Стивън Далдри. „Часовете“ е една книга, която наистина си заслужава и за нея съм благодарна на Рачева, защото тя ми я тикна в ръцете и прекрати дългогодишните ми обещания, че все някога ще я прочета.

МАРТ

В този месец попаднах на прекрасната „Когато искам да мълча“ от Зорница Христова и Кирил Златков. Обожавам тази книга! Мисля, че е вълшебна и страшно много ми харесва сериозният й подход към децата. Вярвам, че с малките трябва да общуваме като с равни, защото те най-добре усещат фалша и лъжата. Затова и ми се струва, че „Когато искам да мълча“ предполага един по-различен подход към децата и тяхната чувствителност. Книгата е сериозна, красива, донякъде необичайна, но истинска прелест.

АПРИЛ

„Цитатиот любими книги“ излезе в края на април и ми стана любима не само, защото имам скромно участие в създаването ѝ, но и защото как може да не обикнеш книга, посветена на книгите? Ясно е, че не можеш да побереш всички значими цитати от книги само в един том, но пък си струва усилието да събереш дори мъничка част, особено щом го правиш с любов към написаното и уважение към читателите. Това, което прави книгата наистина уникална еса последните ѝ страници, в които всеки сам може да допише своите любими цитати. Или да нарисува нещо, да остави послание, да стане съавтор...

МАЙ

Месец май беше поетичен, затова го посвещавам на е е къмингс и „сърцето ти нося (всърцето си го нося)“. Едно прекрасно издание, което доставя удоволствие на всички сетива. Харесвам го не само заради автора, но честно казано най-вече заради невероятните илюстрации на Люба Халева, защото допълват текста по страхотен начин. Трябва да си призная, че обикновено не наблягам на поезията, поради което и не съм най-добрият познавач, но май тук няма как да сгреша. Което си е добро, добро си е.

ЮНИ

Това за мен беше не шестият, а деветият месец, така че съвсем логично тук изпъква книга за бременността. „Бременната жена: ръководство за употреба“ не само ми помогна, но и на моменти искрено ме забавляваше. Разбира се това не е единствената книга на тази тематика, която прочетох, но пък е единствената, която е написана с чувство за хумор и едновременно с това ми беше полезна, удобна, поради малкия си размер, и не толкова сериозна, колкото се очаква да бъде едно такова четиво. А това се оказа важно по ред причини.

ЮЛИ

Не можех да пропусна книга за любимата си Фрида Кало, така че през юли се отдадох на нейния странен, луд, невероятен живот, описан в „Свещена билка. Тайният бележник на Фрида Кало“ от Ф.Г. Хагенбек. Ако сте гледали филма „Фрида“, можете много ясно да си представите за какво става дума в този „дневник“ на прекрасната художничка. За голямата ѝ любов с Диего Ривера, за болката, мъката, страданията, изкуството, сделката със Смъртта и (не)разбирателтвото с Живота, както и за още безброй интересни неща пише Хагенбек, но най-значимото е в центъра на прожекторите – Фрида.

АВГУСТ

Колко прекрасни книги дотук, а предстоят още съкровища! Най-сетне и аз прочетох „Калуня-каля“ на Георги Божинов и за първи път харесах нещо, което толкова много хора хвалят и ми препоръчват. По принцип се разочаровам от такива четива, защото ги прехвалват, очакванията ми се завишават и накрая не се оправдават, но този път не стана така. Този роман незаслужено е чакал толкова дълго, за да бъде забелязан и оценен по достойнство. Само като си помисля колко читатели е изпуснал (или по-скоро колко читателите са изпуснали), задето толкова дълго този роман е прашасвал по кашоните. Така че май трябва да благодарим на Деян Енев и да се надяваме да преоткрием още такива шедьоври, защото такива книги трябва да бъдат четени и препрочитани.

СЕПТЕМВРИ

„Куфарътна брат ми“ със сигурност изпъква сред книгите, които прочетох през този месец. Двайсет и двете истории, побрани в този сборник искрено ме разчувстваха и ме накараха да се замисля за пътя, който извървяваме, за да стигнем там, където наистина се чувстваме като у дома си. Независимо дали е тук или зад граница, независимо дали е едно конкретно място или домът е по-скоро усещане и не е свързан с точка на картата, а с нещо съвсем различно, което може да носиш в себе си например. Наистина прекрасна книга.

ОКТОМВРИ

Етгар Керет, посвещавам този месец, моя месец, на теб и товите „Седем добри години“. Това определено се превърна в любимия ми сборник с разкази от израелския писател. Текстовете в него са непринудени, истински, комични, тъжни, мъдри и със сигурност добри. Всички до един ще препрочитам отново и отново, защото веднъж не е достатъчно. Керет е майстор на късия разказ и магьосник, който вади от вълшебната си шапка не зайчета, а цели зоопаркове с какви ли не животни. Точно толкова е добър, трябва да ми се доверите.

НОЕМВРИ

За тази книга нарочно размествам месеците (прочетох я през лятото), защото мисля, че повече ѝ отива студеното време. Става въпрос за „Всички наши места“ на Дженифър Нивън и подчертавам, че студеното ѝ прилича, защото тя има способността да стопля. И защото на Финч много му отива да тича в студа и защото какво ли още не, но за да разберете, ще трябва да я прочетете.

ДЕКЕМВРИ

Приключвам с нещо красиво. Не чета за първи път „Малкият принц“, няма да е и за последен, но Бени ми подари новото издание на Книгомания, което е панорамно и в което веднага се влюбих, така че то остава в епицентъра на иначе богатия откъм книги месец декември. Това е един прекрасен завършек на моята година. Даже бих казала, че изпъква на фона на другите ;)

Това е от мен. Остава още малко, докато изпратим 2015 г. Дано посрещнем новата 2016 г. с дори по-хубави книги.

by argi