Скъпа госпожо Липска

„Скъпа госпожо Шуберт“ е първият ми досег с Ева Липска. Доста късно, знам, но нали по-добре е късно, отколкото никога. И останах повече от доволна, защото срещата ми с Вас, скъпа госпожо Липска, бе просто чудесна.

Естествено прочетох книгата за рекордно време, защото поетичната проза на полската писателка е пристрастяваща. В компанията на прекрасния превод на Вера Деянова и страхотните рисунки на Себастиан Кудас, кратките писма-бележчици към госпожа Шуберт имат нужда от няколко прочитания или няколко прочита. Първото прочитане и първият прочит за мен бяха чисто емоционални, повлияни от скоростта, с която поглъщах всяка дума. С по-бавното четене дойде и кроткото осмисляне на „Любовта“, „Тъгата“, „Илюзията“, „Тишината“, „Тъмната материя на лалетата“... Третият път бе посветен на чистото удоволствие от изкусните метафори и способността на Липска с такава лекота да борави със словото.

„

Скъпа госпожо Шуберт, добре е, че я има още

страната, която е навсякъде и името ѝ е Поезия.

“

Не знам дали е приемливо да кажа, че „Скъпа госпожо Шуберт“ е много, много вкусна книга. В нея са разказни „неслучили се истории“, които галят небцето. Не мога да спра да се наслаждавам на прекрасния език, на простичко казаните истини, на лаконичния, прецизно премерен тон, който загатва дълбини, една цяла Вселена. Мъдрост, чувство за хумор, тънка нишка ирония. И голяма любов.

„

Скъпа госпожо Шуберт, нашият свят е сякаш творение,

написано собственоръчно от Боговете, но стилът му е

мизерен...

“

Обожавам всичко в тази книга. Не мога да не изразя и искрената си възхита от илюстрациите, които съпровождат писмата до госпожа Шуберт. Графиките на Себастиан Кудас са точно толкова нежни и прозорливи, колкото е нужно. И с достатъчно бели полета, за да може премълчаното от Липска да диша.

П.П. „Скъпа госпожо Шуберт“ си заслужава дори само заради речника в края на книгата. Истинско съкровище <3

by argi