Тежи ми, Боже, кръстът на живота...
Духа ми скръб обсажда, гина веч...
И виждам те - на твоята Голгота -
и шепна твоята предсмъртна реч...
Живях в тълпите сам - не ме разбраха.
В мен всичко светло, всичко в мен добро,
раздадох го... Душата ми обраха,
оставиха ми черното тегло...
Посях любов - поженах срам, вражди!
Напущам веч световните стъгди -
и в теб подирям, Господи, подслона!
Тъй ястреб, от ловеца повален,
издъхва в някой кът усамотен,
с очи, обърнати към небосклона!
- Стоян Михайловски
0 коментара:
Публикуване на коментар