Стаж за първа година ~ Четецът

Учебната 2010 година приключи... за щастиеи жалост едновременно. Това беше първата ми университетска година. Аз уча в Софийски университет „Св. Климент Охридски” и за всички, които очакват от мен да се оплача от специалността си, университета, колегите, преподавателите и администрацията...е, няма да го направя...може би от администрацията, ама съвсем малко... През тази първа моя година се запознах с ценни за мен хора, от които можеш да научиш много. До голяма степен се възползвах от тази си възможност и се обогатих в много отношения. През тази първа година с някои от преподавателите се смяхме, пихме бира, ядохме пилешка супа, говорихме за сериозни и не толкова неща, открихме общи познати.През тази първа година се запознах с хора от цяла България и ги опознах до някаква, дори и малка степен...и, нека призная, хора, наистина леко ви завиждах всеки един път, в който вие казвахте „Е, хайде днес най-после си пътувам” , а аз нямаше на къде да си пътувам, освен по „Черни връх” нагоре...булеварда, де. Толкова се радвам, че книгата ни събра, ей!През тази първа година пихме биричка с колегите в хижи, Лавацата и ... е, нека си признаем, най-много изпихме в „Смайлис”, чието ново име всички знаеееем. През тази първа година си създадох няколко чисто новички приятелчета, които поздравявам с това изречение. През тази първа година посетихме интересни места и събития и пипахме много, ама много стари книги. През тази първа година наистина се почувствах на мястото си, ама наистина, направо съм си паднала на дупето с това Книгоиздаване. Освен това трябва да спомена и якото учене през тази първа година, особено засилено в два периода от нея. През тази година ме радваха смеха на Вики, сестринската редакторска душа на Саша, включванията на Дани и проекта, който сме замислили с нея и Арги, блога, който успяхме да задвижим все пак, а да не си остане само идея,”Икебаната”, човекът със сърпа и маниакалния поглед...всички знаем кой е той, къдравата коса на Загоров, дрешките на Лин, Йо, обувките на Дес, тениса и треньора по тенис-това е за Танчето,деня на изпита при Ефремов- това беше върха на всякаква лига, и готиното, ама адски готиното отношение на всички, с които сме си имали приказка и сме пили кафенце заедно сутрин. Е, така, хора, мина ни цяла годинка заедно, но имаме още много пред нас, така че, наздраве на всички и за всички! Много ме кефите!
Вторият повод да напиша това, освен да ви се обясня в любов, е да споделя няколко неща за предстоящия за мен и минал за някои от вас стаж. Аз започвам стаж в четвъртък тази седмица и малко съм се попритеснила. Както преди всяко ново нещо се питам „Как ще се справя?”, „Ще направя ли добро впечатление?” и най-важното- „Ще успея ли да свърша някаква работа?”...е, такива терзания ме вълнуват, просто реших да го напиша, за да успокоя всички от вас, които също се притесняват, че всички сме в кюпа! Искам да пожелая на всички ви успех и дано научите много нови неща, които да споделите после, дано вземат на работа тези, които я желаят( Вики- дано започнат вече да ти и плащат за тия статии!), дано да правите много и все интересни неща на стажа!
Вече нямам търпение да започне втори курс, ей, за да си пием пак кафенце в „Смайлис” и да се оплакваме все от някой и от нещо!:) Четете, пишете и работете много, за да има с какво да се гордее и Гриша Атанасов при заверяването на стажовете, ама все пак и не забравяйте и почивката(Кате!)- моренце, ала-бала, нали после трябва да пишем съчинение на тема „Как изкарах лятото”...оп, извинете, вече не сме в училище...