Преди имах мощно сърце, което нощем ме будеше с
бумтенето си- както едър, пиян мъж нощем блъска с
юмруци вратата и буди жена си.
Имах здрав стомах, във който спусках по
хранопровода цели кошове добра храна и силни
напитки, или пък когато забравех- не спусках нищо
по седмица- и пак си бяхме другарчета.
И имах жаден черен дроб, готов да преработи
алкохол, токсини, черна жлъч достатъчни, за да
изтровят всички живи организми във голямо, тихо
езеро.
Преди имах полов член, който се вдигаше в атака
като отличен боец, готов да умре за велика и
истинска кауза, презрял опасността, промъкващ се
ловко из непознати и диви полета, където стърчат
белите кости на много загинали бойци като него.
Имах две ръце, но все едно бяха четири, така се
чувствах- с едната държах отворена книга, с другата
ковях пирони, с третата стисках чашата си, с
четвъртата приглаждах небрежно косата си.
Имах и послушни крака, които ме носеха на изток,
почти до ръба на Земята, откъдето изгрява Слънцето,
когато му се прище да погрее, а после- на запад-
там където привечер небето приятно ръждясва на
червени и жълти ивици.
Преди имах очи, с които само гледах да видя нещо-
златист бръмбар, гола жена, мишка шмугваща се в
дупката си, светлина в прозореца на изоставена,
зловеща стара къща- за да подскоча повече от
метър- от изненада и вълнение.
И имах уши, които не различаваха щурците от
автомобилите, песните от предсмъртното хъркане,
фученето на вятъра от фученето на въздуха в гърлото
ми- всичко за тях беше лудешки, забавен шум от
Света.
Преди имах зъби, език и устни, с които отхапвах,
всмуквах, облизвах, целувах, вкусвах, леко докосвах
всичко: мед, лед, стоманени цеви, влажни кучешки
носове, прясно месо, затоплени от слънцето круши,
меки женски вратове и студен зимен въздух.
Преди имах мозък, който пазеше спомените ми-
тъжни и сладки, измисляше игриви, танцуващи
мисли, поддържаше равновесието на тялото ми,
регистрираше всичко и създаваше чувства и изводи.
Преди имах Свят, в който всички хора ми бяха бащи
и майки, жени, деца и племенници, братовчеди,
дядовци и баби, роднини и познати, другари и
приятели, братя и сестри; съществата пърхаха,
скалите се покриваха с мъх, всичко се въртеше.
Преди имах живот, който не разбирах, а изследвах,
изучавах и анализирах, учудвах се, плувах в него,
гмурках се, изскачах за да вдишам въздух, после пак
се гмурках, за да разглеждам сенките във глъбините
му.
Преди имах, казвам ви, много полезни неща.
А сега имам само бял лист и удоволствието да си
спомня и напиша за тези неща всичко това което
написах.
време е
Не е време за изящна лирика и мъдра проза
Не е време за Вато, и за Волтер, и за Спиноза
Не е време за мечти, копнежи и химери
Не е време за изтънчени отплавания за Китера
Време е за консумация!
Консумирайте комуникации и сирене
Консумирайте автършейв и експресно кремиране
Консумирайте кодирани канали без декодиране
Консумирайте консумиране!
Време е за консумация!
Консумирайте кафе в кафета и в шантани
Консумирайте предимно плодове, но без банани
Консумирайте услугите на откровени шарлатани
Консумирайте и секс с любимия на свещи и във вани
Време е за консумация!
Когато джиесема ви е стар, на повече от месец
Хвърлете го в океана, или го дарете на гладуващ
Купете нов, със камера, острилка и самобръсначка
Пратете есемес в отвъдното на петричката врачка!
Време е за консумация!
Ако измъчва ви непоносима, тягостна душевна драма
Усетили, че Бог ви е обърнал гръб, идете в Храма
Вървете в храма на богиня Консумация, не тъгувайте!
Вземете си количка, потърсете щанда с изцеление.
Пазарувайте!
Време е за консумация!
"Антология на живите"; литературадиктатура, бързалитература- 2008г. ; съставител- Мартин Карбовски, изд. Далет, София, 2008г.
супер
ОтговорИзтриване:)
ОтговорИзтриване