Втората част на сборника с книги-игри „Призвание
герой!” се оказа доста приятно завръщане в недалечното минало, когато
книгите-игри бяха една от основните цели на посещенията ми в кварталната
библиотека. Ако не сте чували никога за жанра, това са книги, в които читателят
се превръща в герой на приключението, следва определени правила и сам избира
как да се развие историята в поредица епизоди с различни развръзки. „Призвание
герой!” е един от пресните опити жанрът да бъде възроден след дълго затишие, и
то успешен, бих казала.
Сборникът съдържа три различни книги-игри от трима
автори – „Да намериш Дракон” на Спасимир Игнатов, „Прах и сол” на Сикамор Брайт
и „Отново заедно” на Майкъл Майндкрайм. Последното име моментално възпламени
лампичка в съзнанието ми, когато книгата попадна в ръцете ми; за другите две не
съм сигурна дали съм срещала преди, но хей, говорим за настоящето, нали?
„Да намериш Дракон” е забавна, динамична история за
издирването на въздушния кораб „Дракон”, гордостта на гоблинския флот, задигнат
най-нахално от предателя Гугрих. Като читател можете да влезете в кожата на
един от трите варианта на главния герой – гоблин, трол или гном, с различни
характеристики – набързо повишен в Зир-вобан (Повелител на въздушните
господари) и то пожизнено, но само ако успеете да намерите предателя и да го
изтриете от лицето на земята заедно с „Дракон”. Избирате си екипаж и се
опитвате да поддържате уважението му към вас, докато се мъчите да се вместите в
малкото време, което имате за изпълнение на мисията. Предимство на тази история
е разделената на сектори карта, по която можете да се придвижвате свободно и да
избирате първо в планините или първо в полята или в човешките земи, вместо
авторът да ви подритва в определена посока (не че това се случва особено често
или е лошо, ако посоката е достатъчно интересна...). Приятната закачка след
края на играта бяха степените на трудност, които Игнатов изброява, и различните
предизвикателства, за които подпитва дали сте успели да преодолеете. Ако не сте
(като мен), имате доста добър повод да изиграете отново книгата.
„Прах и сол”, личният ми фаворит, звучи в духа на
сериозните приключенски истории и разказва за личната борба на Непокор от
Безименния народ срещу безскрупулните седем владетели на Мрак, най-важния град
в Северния край на Грешната земя. Лична борба, която прераства в нещо далеч
по-голямо. В ролята на Непокор и с помощта на тримата си наставници ще трябва
внимателно да подберете отряди от бойци с различни умения от собствения ви
народ, които да ви съпътстват, да спечелите съюзници и да поведете битката за
падението на Мрак. Воденето на задължителния за книгите-игри дневник, в който
си записвате различни точки, кодове и други подробности, тук е доста олекотено,
което лично за мен – нетърпелив читател и небрежен хроникьор на прогреса – е
голям плюс. Разбира се, това не означава, че в другите две игри ще се разсипете
от писане, просто всеки от авторите е изградил и води историята си по различна
схема. „Прах и сол” свърши доста рязко; финалът предполага, че битката за Мрак
ще се разгърне в друга книга и се надявам да не бъркам с тази догадка.
„Отново заедно” на Майкъл Майндкрайм ме остави със
смесени чувства. По отношение на структурата на играта и текста забележки,
разбира се, няма, но история за четирима обикновени млади мъже, вършещи
обикновени неща в обикновен ден от живота си... тук ме изгубихте. Разбира се,
Майндкрайм има своя визия за нещата и продължението на историята, което
предстои да излезе в трети брой на „Призвание герой!”, може би ще го разясни. Сред
другите ревюта на сборника преобладават положителни мнения; аз обаче съм от
хората, които, посягайки към художествена книга, търсят разнообразие от
реалността и изиграх малко насила „Отново заедно” (естествено, провалих се в
това да постигна целта на играта). Ако в реалността работите с кофти колеги или
имате здравословни проблеми, или се чудите как да балансирате между семейния
живот и изморителната си професия, тази история едва ли ще ви достави особено
удоволствие, защото ще ви кара да вземате същите решения, както в ежедневието
си. От друга страна, „Отново заедно” е и история за мъжкото приятелство и тази
й силна страна не може да бъде пренебрегната, така че по-добре думите ми да не
ви отказват от четенето й. Все пак това е Майкъл Майндкрайм в пълния си блясък
и очевидно с по-мащабен замисъл, отколкото личи на пръв поглед и който тепърва
ще се развива.
Единственият неприятен минус на сборника, който мога
да посоча, е доволното количество наборни грешки/коректорски пропуски. Особено
явни бяха в интервюто с Джордж М. Джордж в края на сборника; няма да е лошо
екипът, стоящ зад „Призвание герой!”, да обърне малко внимание на това в
третото издание. Всичко останало е на ниво, включително илюстрациите на
корицата и в самата книга, както и вътрешното оформление.
Не вярвам особено, че новото поколение би изпитало
същото удоволствие от книгите-игри, каквото сме изпитвали ние, феновете, преди,
освен ако авторите не намерят начин да направят новите книги-игри
по-интерактивни и по-многостранно ангажиращи вниманието на „дигиталните” деца.
Подочух обаче (от обещаващ източник), че вече се работи в тази насока и
пожелавам искрен успех на авторите. А „Призвание герой!” може и да не е
феноменът, който ще промени всичко, но със сигурност е отлична първа крачка.
Приятна игра! И не забравяйте – в тези книги героят
сте вие. ;)
Саша Александрова - Лекс
Привет!
ОтговорИзтриванеЕдна от гледните точки на финалната битка за Мрак (обсадата на града) е представена в първи брой на "Призвание герой!" в разказа "Падението на Мрак" :)
Предполагам, че не само аз, но и останалите автори биха се радвали на твое ревю и на първи брой.
Поздрави и благодаря за ревюто,
Сикамор
С удоволствие ще тракна ревю и за първата част, само трябва да стигна и до нея. :)
ИзтриванеАз благодаря за отзива, ще ви следя отблизо и занапред.
Зир-Дру!
ОтговорИзтриванеМного приятно ревю, поздрави за което.
Бих се радвал ако споделиш до кои от постиженията в Дракона си си докопала. =)
Поздрави и игрите с теб!
Надявах се да не се налага да се излагам публично така, но няма да го раздавам срамежлива. :D Лошото е, че писах с молив и си изтрих дневниците после, за да са готови за евентуални преигравания, та не мога да споделя точно колко незабележително е било представянето ми и тук, но, общо взето, докретах със зор до края и без да съм покорила нито едно от предизвикателствата. Но май не успях да умра по пътя... :D
ИзтриванеБлагодаря и на теб за отзива. :)
Дам, оляхме се с грешките и в първата и във втората част на "Призвание герой". С голямо съжаление го казвам, понеже не ми се иска да е така... обаче, това до голяма степен е аматьорски проект, правен в свободното ни време на доброволни начала и при голямо напрежение - и си му личи ужасно много. Нищо от това не е оправдание, разбира се, и се надявам положението да се подобри в брой 3, но гаранции няма :).
ОтговорИзтриванеНяма нищо лошо в това, похвално е, че сте се заели да го правите. А и всички се учим от проби и грешки. :) Успех за напред и по-малко напрежение в процеса!
Изтриване