Дао-то на Пух, Бенджамин Хоф изд. Дамян Яков |
Всъщност Мечо Пух е едно много готино мече и не се сещам за човек, който да не го харесва. Всички страшно много му се радват, защото е много мило, на пръв поглед глуповато животинче, но пък много искрено и ... винаги гладно за мед. Бенджамин Хоф дава и друго определение за Пух – даоист. Meчо Пух най-вероятно е един от малкото западни мъдреци, следващи Пътя (да, този с главно „п”). Е, наистина звучи някак странно и дори пресилено. Западът не може да се сравнява с Изтока що се отнася до ученията и философиите, които някои се опитват да разберат и следват с години. Оказва се обаче, че един герой от детските книжки е прекрасен пример за Недялания Камък, който всички се стремим да бъдем. Принципът Пу, Недяланият Камък, разглежда идеята, че в първичната си простота нещата съдържат своя естествена сила. Даоизмът най-общо се стреми към Нищото, защото единствено там човек може да се присъедини „към Извора на Всички неща”. А не е ли точно това, което Мечо Пух прави?
Ако си позволим една по-свободна интерпретация, можем да стигнем до идеята, че Пух олицетворява всичко детско, т.е. всичко чисто, необременено от проблемите и притесненията на възрастните. Съответно децата до голяма степен следват една Дао философия, която постепенно загърбват по една или друга причина. Това е само моя идея. Бенджамин Хоф, писателят на Дао-то на Пух се придържа само към образа на един от най-обичаните герои от литературата за деца, доказвайки, че тя всъщност въобще не е само за деца.
Дао-то на Пух определено е много интересна и впечатляваща книга, която не трябва да се подценява, защото разкрива много истини за забързания ни и отровен живот, но и дава някои наистина ценни съвети, без да цели да натрапва мнение или да показва как да живеем. Може би и затова не се нарежда сред заглавия от типа за "самопомощ", обещаващи коренно да променят битието ни само за 57 часа и половина. Примерно.
Може би ако не гледаме на Пух просто като на едно гладно и наивно мече, ще прозрем Тайната на вечното му спокойствие и безгрижност. „Работата е там, че съществува Нещо Повече и животът се върти именно около това Нещо Повече”. Книгата не заявява категорично какво е това „Нещо Повече”, но загатва и дава определена насока, скрита в забавните диалози на един писател и „Мечето с Малко Ум”.
by argi
Книжката е ГЕНИАЛНА. И никак не преувеличавам... А пък като добавим факта, че книгите никога не идват случайно, който попадне на нея - да по-пи-ва на момента!
ОтговорИзтриванеИма и още една на "пухова" тематика, която разкрива мъдростта на онова, което е отвъд популярния образ на глупавото лакомо мече:
Джон Уилямс, Пух и Философите
http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=4949
Дори най-незаинтересованият и посредствен мечковед (след прочита на книжката) би признал, че Пух е Мече с Голям Ум. Забавно и увлекателно четиво, от което, ако не друго, то поне добиваме (или си припомняме, според зависи) представа за основни линии в западната философия (от Платон до Камю), които, да кажем, съвсем малко сме позабравили. Пречупени през историята на "Мечо Пух" обаче, "философиите" трудно се забравят.
Най-първата книга, анализираща "Мечо Пух" е от 1979 година:
Frederick C. Crews, The Pooh Perplex : A Freshman Casebook
http://www.amazon.com/Pooh-Perplex-Freshman-Casebook/dp/0226120589
Към читателите на "Четецът":
Пух е едно английско мече. Следвайки английската емпирична традиция всяко нещо да бъде проверявано чрез опит, май не ви остава нищо друго, освен... да опитате.