 | |
| Дао-то на Пух, Бенджамин Хоф изд. Дамян Яков |
Всъщност Мечо Пух е едно много готино мече и не се сещам за човек, който да не го харесва. Всички страшно много му се радват, защото е много мило, на пръв поглед глуповато животинче, но пък много искрено и ... винаги гладно за мед. Бенджамин Хоф дава и друго определение за Пух – даоист. Meчо Пух най-вероятно е един от малкото западни мъдреци, следващи Пътя (да, този с главно „п”). Е, наистина звучи някак странно и дори пресилено. Западът не може да се сравнява с Изтока що се отнася до ученията и философиите, които някои се опитват да разберат и следват с години. Оказва се обаче, че един герой от детските книжки е прекрасен пример за Недялания Камък, който всички се стремим да бъдем. Принципът Пу, Недяланият Камък, разглежда идеята, че в първичната си простота нещата съдържат своя естествена сила. Даоизмът най-общо се стреми към Нищото, защото единствено там човек може да се присъедини „към Извора на Всички неща”. А не е ли точно това, което Мечо Пух прави?
