Windows On The World

"Windows On The World"
Фредерик Бегбеде; ИК "Пулсио", 2005

Романът “Windows on the world” носи името на ресторанта на върха на северната кула на Световния търговски център и разказва за онзи 1 час и 59 минути между 8:30 и 10:29 часа на 11 септември 2001г., за които никой не може да разкаже. Затова, Бегбеде е избрал единствения възможен начин да пресъздаде тези кошмарни моменти в история- измислил я е. Представяйки я по минути, той започва едно ужасяващо обратно броене до смъртта на измислените си герои- Картю Йорстън и двамата му сина Джери и Дейвид- като още със заглавието на романа, той насажда у читателя ясната представа, че happy end-ът тук е невъзможен. Както и в останалите си книги, авторът изрича истини, които всички знаем,но не искаме да произнесем, рисува картини, които никои не иска да извика в съзнанието си и ги примесва с автобиографични откъси .



„Знаете края: всички измират. Разбира се, смъртта се случва на мнозина, рано или късно. Необичайното в тази история е, че всички умират едновременно и на едно и също място. Дали смъртта свързва хората?“.
Така започва историята, в която Бегбеде размишлява върху живота, смъртта, трагедиите, които могат да причинят и двете, американците, французите, културата им, една песен и реакциите на различните типове хора след атентата.
Картю Йорстън е разведен мъж с две деца и любовница, която до сега не е осъзнал, че обича. Мъж, който през последните минути от живота си съжалява за много неща- че е завел децата си на закуска в този обречен ресторант, че не е бил достатъчно романтичен с жената, която обича и че не е поискал да се ожени за нея, че вижда повече смелост в насълзените от задушаващия дим очи на сина си, отколкото в своите. Но съжаленията не вършат работа...молбите и обещанията, както и сделките с Господ, също...
Ужасът, паниката, истерията, плачът, примирението, сбогуването, припадането, отчаянието, повръщането, самоубийството- Бегбеде не спестява нищо и дори го подсилва с участието на децата на Картю, едно от които дори издъхва в ръцете на баща си. След края на историята, читателят остава втрещен, сякаш е бил свидетел на това, което се е случило вътре в самия Ад.
Решението на автора да разработи книгата като полу-автобиографична прави силно впечатление, защото паралелно с основната сюжетна линия, той ни запознава и със самия процес на писане, на изследване на характери и изготвяне на портрети на общества, на изричането на лъжи и на пеенето на едноименната песен “Windows of the world…are covered with rain…”
Така, Бегбеде поставя читателя едновременно в позицията на съпреживяващ трагедията и на описващ я. Възможност, от която бих ви посъветвала да се възползвате.

By Beni