Безкрайният план, Исабел Алиенде, изд. Колибри, 2011 |
В
опита си да състави един добре изглеждащ
план за своя живот, човек често се оказва
поставен пред купища избори, от които
нито един не е правилният. Чаплин е
казал, че на най-важните житейски
кръстопътища, табели няма. Така е и в
“Безкрайният план” на Исабел Алиенде.
Всъщност знаците се оказват скрити в
самите нас, може би просто трябва да
бъдат разчетени правилно.
Алиенде
е от онези автори, които пишат изключително
завладяващо – историята се развива
бързо, интересно, на моменти забавно,
но в повечето случаи не съвсем. Това
определено е една магия. Дълги изречения,
без една излишна дума, разказ в детайли
и подробности, улавящи веднага
любопитството на читателя. Америка е
описана по най-интригуващия начин, през
погледа на гринго, живеещ в квартала на
мексиканците. До голяма степен съвременна
и едновременно с това необичайна гледна
точка: тази на американецът, който се
чувства чужд в собствената си страна.
Сегрегация от онзи вид, който ние не
познаваме.
Героите
са характерни – силни и борещи се жени
и объркани и вечно търсещи мъже. Свят
на разруха, в който все пак надежда има;
стандарти, сякаш принудително наложени;
разпадащи се под натиска на новото време
семейства; една вечна война, от която
никой не може да излезе и да открие
покой. Така изглежда безкрайният план
на Алиенде. Малко объркан, оплетен в
нишките на безконечността.
Майсторството
на разказвача е неоспоримо, но на книгата
сякаш не й достига нещо. Може би в опита
си да вплете в една история възможно
най-много, Исабел Алиенде е изпуснала
да вмъкне нещо важно и значимо. Или,
както гласи заглавието, все пак еднозначен
край не може да се постави. Но не е ли
това, от което четящият има нужда? Всяка
история започната отначало трябва да
стигне до точка, някаква определена
завършеност. Алиенде разказва паралелно
няколко истории, но най-неочаквано се
измъква някак прекалено лесно от финала
на най-важната. Докато силната жена,
онази, в която не се съмняваме, стига до
определено заключение, главният герой,
претърпяващ животоопределящи промени,
изведнъж се озовава на заден план, а
важното за него е замъглено. Звучи
измамващо за читателя, не това, което
очаква.
В
тази до голяма степен “американска”
книга, завършекът остава определено
американски, сякаш повлиян от холивудската
кинематография – хепи енд, с помощта
на психотерапевт. И макар увлекателна
и приятна за четене, книгата все пак
оставя онова горчиво чувство за
незавършеност и липса, за безкраен план
с неопределена цел.
by argi
0 коментара:
Публикуване на коментар