Подчертахме си от: "Горният етаж" на Момчил Николов

Първо издание на книгата
Жанет 45, 2005

Сара премина като някаква огнена феерия покрай говедата на входа, които най-просташки я изгледаха. Червената ѝ коса се развяваше. Уау! Тази жена беше за мен, само за мен! Поех дълбоко въздух и излязох от прикритието си - един мръсен сивкав тир, който някой кретен бе паркирал на абсолютно забранено, но много подходящо за моите цели място. Тръгнах забързано към нея, гледайки упорито в краката си. Давах си вид на някакъв делови, улисан в разсъжденията си пич, който просто минава, да, минава по тази улица на път от точка А към точка В. Усещах колко близо е вече - лекият полъх на вятъра носеше уханието ѝ. Уханието мога да го запомня безпогрешно, да го нося в спомените си цял един живот и да го разпознавам сред хилядите други миризми на хора, предмети и градове. Тя е на една крачка от мен, ароматът

Второ издание на книгата
Сиела, 2011

ѝ е почти болезнено прекрасен... Ето сега, точно сега... Вдигам погледа си от мръсния тротоар, от фасовете, от птичите лайна, от смачканите хартийки, от другите гадни работи... И погледът ми попада точно в нейния поглед. Как му казваха на това, когато едно вещество прониква в друго по силата на някакви физични закони и някакви заигравания с концентрациите? Дифузия, нали? Страстта, стаена в моя поглед, минава по силата на великите физични закони в нейния поглед и го насища със себе си. Концентрациите са изравнени. Равновесие. Ей сега разбирам какво искаше да ми каже Тони Бармана като ми говореше за равновесие! Равновесието, пичове, е голяма работа. Физиката - също.

Цитатът е от "Горният етаж" на Момчил Николов и е взет от първото издание на книгата.

Четецът