Стихотворение на седмицата: Честита Нова година

Виж, не искам много:

само твоята ръка, да я държа

като жабче, спящо най-доволно.

Нужна ми е тая длан,

врата, която ти ми даваше

да влизам в твоя свят, това парче

зелена захар, заоблено от радост.

Няма ли да ми заемеш твоята ръка

в тая нощ, последна от годината

и с предрезнели кукумявки?

Не можеш, по технически причини.

Тогава аз от въздуха я изтъкавам

насновавам всеки пръст,

свилената праскова на твойта длан,

опакото и, поле с дървета сини.

И аз я хващам и държа,

сякаш от това зависи много нещо на света:

кръговрата на четирите годишни времена,

пеенето на петлите и любовта на всички.

Хулио Кортасар

31.12.1951 г.

Превод: Румен Стоянов