Generation P на Виктор Пелевин ми беше препоръчана от руснак, с
който си говорех жестомимично. Той не знае език, на който аз говоря, аз не знам
руски. Но, както се оказва в повечето случаи, когато говорим за книги, всичко е
ясно. Той ми показа книгата, посочи името на автора, а след това вдигна палец
одобрително. Преди да успея да реагирам, започна да говори много разпалено за
Пепси, Не-Кола и Никола (или аз поне само това разбирах), метна един
многозначителен поглед към телевизора и ясно и отчетливо каза „ре-кла-ма”.
Тъкмо се опитах да му обясня, че му благодаря за препоръката и със сигурност ще
потърся книгата, за да я прочета, когато той отвори екземпляра в ръцете си и
още по-разпалено започна да чете цели пасажи. За половин час ми остави
възможността само да кимам и да слушам абсолютно непонятна за мен руска реч.
 | |
| Generation П, Виктор Пелевин, изд. Калиопа, 2002 г. |
Месеци по-късно открих книгата, а още няколко месеца след това започнах да
я чета. И сега искам като моя приятел руснак просто да вдигна палец и да
започна да ви чета цели абзаци от Generation P, защото иначе просто не знам какво да ви кажа за
нея. Струва ми се, че ще изпусна прекалено много, че нищо няма да е достатъчно
ясно. Трудно е да обясня дори
само колко умно е написана книгата, със страхотно чувство за хумор и
самоирония.
Преди да продължа нататък, трябва да призная, че някои препратки не ми бяха
ясни. Но за свое оправдание отдавам това на скромната си възраст и мъгляви
познания по история (които не са наистина нужни за тази книга, аз просто се
оправдавам). От друга страна това е просто повод след някоя и друга година
отново да потърся Generation П и да се разходя из тъмните дебри на руската постмодернистична литература.
А дотогава – просто ще продължа да чета Пелевин.
След разпадането на СССР Вавилен Татарски, завършил наскоро Литературния
институт в Москва, работи като продавач в чеченски клекшоп. По случайно
стечение на обстоятелствата, и както повечето пъти се случва – с връзки, влиза
в рекламния бизнес, пропит със западно влияние и американска терминология. След
известно количество халюциногени, даващи му подобаващ старт в света на
рекламата, истинският екшън започва и Татарски е готов да разбие и едновременно
с това да затвърди всевъзможни конспиративни теории, свързани с маркетинг, телевизия,
митология и разбира се – с руска политика. Объркването е тотално, а финалът...
просто култов.
Определно не бих препоръчала книгата на всеки, защото въпреки че се чете
лесно и бързо, си търси специфичен тип читатели. Но, от друга страна, онези,
които си падат по типично руското чувство за хумор винаги са добре дошли сред
страниците на Виктор Пелевин. А там ги чакат Елцин, духът на Че Гевара, богинята Ищар и
кой ли още не, за едно лудо пътешествие и майсторски изфабрикувана илюзия, в
която, знам ли, можеш да попаднеш и ти.
Ето и трейлър към екранизацията на книгата. Филмът също си заслужава:
by argi
0 коментара:
Публикуване на коментар