Звездни приключения за деца и непораснали майки и татковци

Поредното полуваканционно прибиране в Бургас (разбирайте и задължителното преглеждане на домашната библиотека) ме подсети за една детска поредица, която започнах да събирам много отдавна. Името й е „Галактически пратеници” (в оригинал “Goners”, което би трябвало да звучи като „Невъзвръщенци” на български според контекста на историята), а авторите са Джейми Саймънс и Е. У. Сколън. Старичка е и за съжаление вече трудна за намиране, но пък си заслужава усилието.

Разбира се, става въпрос за фантастика и за извънземни – съмнявате ли се в мен? Спомняте си времето в основното училище и първите класове на гимназията, нали? Учене, скука в часовете и мечти за приключения или поне за малко разнообразие. Е, по другите светове явно не е много по-различно. Героите на поредицата са четирима извънземни тийнейджъри – Рубиду, Гогол, Ксила Зим Барийн и Армс Акимбо, които са ученици във ВДЦ, Вселенския дипломатически център на планетоида Рома, най-престижното училище във всички 127 свята на Планетарния съюз. Да те изберат за ВДЦ е голяма чест, както обяснява Руби още в началото и всяко от учещите там хлапета мечтае за кариера на дипломат и бляскаво бъдеще като посланик на мира. Само че Руби, Армс и Ксила ги дели още доста учене от тази цел и те са... ами, нали се сещате, леко поотегчени. За да разнообразят ежедневието си, започват да изследват Тунелите – вътрешната структура на планетоида, където се помещават всички необходими за поддържането на живота на Рома съоръжения и машини. Тунелите са гадничко място, изобилстващо от рисковани пътеки и проходи, помийни ями, бълващи киселина клоаки, летящи стеностърги и, разбира се, патрули. Всичко това и опасността да те хванат там, изключат от училището и да те изпратят позорно вкъщи, ги прави „адски шик” по думите на Армс. Тримата се опитват да начертаят карта на Тунелите, която обаче съвсем не е най-голямата им награда. Защото една нощ случайно попадат в тайната лаборатория на доктор Отономъс и това променя абсолютно всичко.

Първо обаче малко предистория. Планетарният съюз е създаден благодарение на природен феномен, наречен „времеви тунели” – коридори през времето и пространството, които позволяват мигновено прекосяване на галактиката във всички посоки. Мисията на звездните дипломати е да пътуват до нови светове, да се сливат с местното население и ако то е склонно към насилие и войни, да го убеждават да заживее в мир. Ако успеят, ПС кани планетата официално да се присъедини към останалите членки. Ако ли не, тя бива обявявана за безнадеждна и пътуванията до там се преустановяват завинаги. И познайте какво – Земята е именно една от тези безнадеждни планети.

Доктор Отономъс може и да изглежда малко смахната на пръв поглед, но именно тя е геният, който стои зад откриването на времевите коридори. Тя собственоръчно е изпратила 175 специални пратеници в различни етапи от човешката история преди времевият коридор неочаквано да стане неконтролируем. Никой не разбира по-добре от доктор Отономъс, че коридорите са природно явление и са само отчасти под контрол; Върховният съвет обаче решава, че станалото се дължи на агресията на земляните и за да предотврати разпространението й, запечатва коридора към Земята, унищожава базата данни за нея и я обявява за забранена. Всички изпратени там дипломати се превръщат в невъзвръщенци, а доктор Отономъс е прогонена, славата й е отнета и името й е зачеркнато от всички учебници. Следващите двеста години (съществата от нейния вид живеят много дълго) тя прекарва в нелегална работа по възстановяването на коридора към Земята с намерението да спаси колкото може от дипломатите, заточени там. Което отново ни връща към нашите четирима герои и настоящето.

Четвъртият, Гогол, има собствени проблеми – той произхожда от планета, където всички обитатели са антропоморфни влечуги, а той досущ прилича на човек (въпреки че не го знае), само с една люспеста ивица гущерова кожа, спускаща се по гръбнака му. Гогол е положил невероятни усилия, за да бъде избран за ВДЦ, където може да изглежда различно без това да кара всички да се обръщат след него и където се надява да научи нещо за загадъчната си външност. И когато Руби, Ксила и Армс му казват, че са видели изображение на същество като него, Гогол няма избор освен да ги последва в Тунелите до лабораторията, която са открили предишната вечер. Нещата се развиват по-различно, отколкото им се иска на всички и преди края на вечерта Руби и Гогол се оказват на... Земята. А Армс и Ксила трябва да ги върнат, въпреки че нямат представа как. Точно тогава се появява доктор Отономъс и истините за „най-малко известната от низшите планети” започват да излизат на светло. Оттам нататък четиримата малко по малко се превръщат в помощници на докторката и се забъркват във все по-интересни приключения.

 На български са излезли шест книги от поредицата: „Умиращият свят”, „Издирването започва”, „Всички на палубата”, „Живо огледало”, „Бясното куче” и „Под водите на Лох Нес”, но, естествено, чак сега разбрах, че има още три. Един от основните плюсове е, че всички книжки освен първата почиват на реални факти и в края на всяка можете да прочетете накратко каква всъщност е истината за включените исторически личности. Стилът на Саймънс и Сколън е изключително лек и приятен и в същото време увлекателен; всяка от книжките е дълга малко над сто страници и се чете за час-два в зависимост от собственото ви темпо. Историите се разказват и от четиримата герои (гледната точка се променя във всяка глава) и няма шанс да изпуснете нещо от събитията. Единствената относително близка като идея поредица, с която мога да сравня „Галактически пратеници”, е „Заветите на Лориен” на Питакъс Лор (първата част на която е „Аз съм номер четири”, ако не се сещате веднага за какво става въпрос), въпреки че тя е насочена повече към тийнейджъри, докато Саймънс и Сколън пишат за деца. Въпреки това героите им са близки по възраст, но докато уважаемият господин Лор набляга повече на екшън и драма а’ла „Здрач”, галактическите пратеници ви гарантират също толкова интересни (всъщност, дори повече) обрати и приключения, поднесени с приятна доза хумор и написани с доста повече умение. А и героите, въпреки че следват стереотипи, в никакъв случай не са плоски – Руби е веселякът и приключенски настроеният в групата, Ксила е детето-чудо, всепризнатият мозък и примерното (но в никакъв случай скучно) момиче, Армс е хакерът с пъргав ум и бързи пръсти (и не само защото има четири ръце и двадесет и четири пръста), а Гогол е загадъчният, вглъбен персонаж с тайна в миналото си, която се стреми да разкрие.

Разбира се, и в работата на Саймънс и Сколън се забелязват известни недостатъци – героите им понякога говорят с чисто землянски понятия, които няма откъде да са чували преди пътешествията си до Земята, но като цяло не се забелязва много. Препоръчвам горещо „Галактически пратеници” на родители или други роднини, които искат да подарят свежо, забавно четиво на деца, въпреки че, честно казано, се съмнявам че ще открият лесно книжките. И ако мама и татко (и всички други роднини) не се чувстват твърде пораснали да надникнат между страниците, със сигурност ще оценят приключенията на Руби, Ксила, Армс и Гогол.

Пожелавам успешно търсене и приятно четене, а аз отивам да си издиря липсващите ми пета и шеста част от поредицата.

Саша Александрова - Лекс