Птичият събор - красотата в думи и илюстрации

Трудно е да опишеш красотата с думи. Ето, в ръцете си държа „Птичият събор“. И искам да ти я покажа; трябва да я докоснеш, поне корицата – кадифе. Която и страница да отгърнеш, ще бъдеш очарован. Глупости, замаян дори. Истинска красота. И неописуема, за жалост. 

„Птичият събор“, Петер Сис, изд. Жанет 45

Радвам се, че у нас има някой, който да издава и такива книги. Първо – защото си личи, че го прави с любов. Второ – защото в галериите е забранено да се пипат картините. Знам, че звучи глупаво, но всъщност какво по-хубаво от това? Книгата ти предоставя възможността да се насладиш на две различни изкуства (на перото и на четката), а за теб остава удоволствието да прокараш пръст по птичите пера, да посочиш планината Каф, да погалиш някоя дума... И отново. И после пак. 

Няма нужда да говоря за текста, защото в случая той е малка част от цялото великолепие на книгата. Притчата за цар Симорг и птиците е сравнително известна и вероятно е позната на повечето читатели на „Птичият събор“. Но комбинацията между прекрасните илюстрации и историята може да те остави без думи. Както направи с мен.

Със сигурност трудно и скъпо издание. И двете за сметка на издателството. Със сигурност ценно и важно. За щастие на читателите.

Как искам да ти покажа полета на птиците. Наистина си заслужава, повярвай ми. За да можем заедно да открием Симорг. Пътят до планината Каф е красив така, както е нарисуван от Петер Сис.

Знаете ли историята за птицата,

която изгубила пътя си? И никой

не я търсел? Тя се превърнала в камък...

и плакала. От очите ѝ се ронели

дребни камъчета...

by argi