„Първа равносметка след апокалипсиса“ е книга, която трябва да бъде прочетена от всеки
блогър, който пише за книги. Като такъв реших да започна ревюто си именно с
това изречение, защото освен невероятно приятно четиво, книгата може да бъде и
много полезна. По-нататък ще разберете как, защо и с какво.
Когато
разбрах за какво става въпрос в „Първа равносметка след апокалипсиса“, знаех, че или ще ме разочарова
много, или ще ме впечатли и ще стане една от любимите ми книги на Бегбеде.
Получи се второто. Докато четях подчертах почти толкова много редове, колкото и
в „Романтичният егоист“. А не е лесно да се достигне това число, повярвайте ми.
Вдъхновен от
анкета на в. „Монд“ и книжарници „Фнак“, която определя кои са 50-те книги на
века, избрани от французите, на Бегбеде му хрумва да състави „един нов
„хитпарад на последния век“ - по-субективен, несправедлив, необоснован,
интимен. И по-съвременен, тъй като смятам за престъпно да се защитават само
мъртвите, тоест тези, които най-малко имат нужда от помощта ни“. „Първа
равносметка след апокалипсиса“
съдържа стоте любими книги на автора, книгите, които задължително трябва да
бъдат прочетени според него.
Не мога да
кажа, че неговите 100 съвпадат с моите любими 100. Основно защото неговите са в
голям процент творби на французи, неиздадени в България. Не простото
удоволствие от съвпадението ме накара да харесвам книгата толкова. А начинът,
по който Бегбеде пише за книгите. Така, както всеки блогър би трябвало да пише
за книга. Обосновките на писателя в много редки случаи надминават две страници
от книгата, а по-често се побират в страница и половина, заедно с цитатите и
кратката биография на автора на съответната книга. Ревютата му, ако могат да се
нарекат така, са остри, бързи, хитроумни, попадащи точно в целта, зарибяващи.
Езикът му хапе, кара те да се почешеш от неудобство и любопиство, задължава те
да го изслушаш и дори да прочетеш книгата, за която ти говори.
Срам ме е да
призная, че съм прочела малко повече от 10 книги от списъка му, макар поне 30
от книгите да са в to-read листата
ми в Goodreads. Но
от останалите 60 книги, с раказа си за тях Бегбеде успя да ме убеди, че трябва
да прочета 34. Това би трябвало да говори достатъчно.
А сега и две
думи за увода „Зад кадър“, с който започва книгата си французинът. Той, освен
че е посветен на тоталната защита на печатната книга и се бори за нея с острия
сарказъм и пристрастеността на писателя към хартиеното тяло, разкрива на
читателя и списъкът с критериите, по които Бегбеде е определил своите 100
любими книги, както и номерацията им. Този списък е нещо, което трябва да бъде
прочетено, затова (CAPS LOCK-ът
е умишлен, както в книгата):
ДЕСЕТТЕ
КРИТЕРИЯ, ПО КОИТО ОПРЕДЕЛЯМ ДАЛИ КНИГАТА МИ ХАРЕСВА
1. КАК
ИЗГЛЕЖДА АВТОРЪТ (ДЪРЖАНЕ ИЛИ НАЧИН НА ОБЛИЧАНЕ)
2. ХУМОР (ЕДНА
ТОЧКА, АКО ИЗБУХНА В СМЯХ)
3. ЛИЧНИЯТ
ЖИВОТ НА АВТОРА (НАПРИМЕР ЕДНА ТОЧКА, АКО СЕ Е САМОУБИЛ НА МЛАДИ ГОДИНИ)
4.
ЕМОЦИОНАЛНОСТ (ЕДНА ТОЧКА НА ПРОЛЯТА СЪЛЗА)
5. ЧАР,
ПРЕЛЕСТ, МИСТЕРИЯ (КОГАТО СИ КАЗВАШ: „АХ, ЧЕ Е ПРЕКРАСНО“, БЕЗ ДА МОЖЕШ ДА
ОБЯСНИШ ЗАЩО)
6. НАЛИЧИЕ НА
УБИЙСТВЕНИ АФОРИЗМИ, НА ПАРАГРАФИ, КОИТО МИ СЕ ЩЕ ДА ПРЕПИША, ДОРИ ДА НАИЗУСТЯ
(ЕДНА ТОЧКА ЗА ЦИТАТ, С КОЙТО МОГА ДА ВЪЗДЕЙСТВАМ ВЪРХУ ЖЕНИТЕ)
7. СБИТОСТ (ДОПЪЛНИТЕЛНА
ТОЧКА, АКО КНИГАТА Е ПОД 150 СТРАНИЦИ)
8. СНОБИЗЪМ,
АРОГАНТНОСТ (ЕДНА ТОЧКА, АКО АВТОРЪТ СЕ Е ПРЕВЪРНАЛ В МЪГЛЯВ МИТ, ДВЕ, АКО
ГОВОРИ ЗА ХОРА, КОИТО НЕ ПОЗНАВАМ, ТРИ, АКО ДЕЙСТВИЕТО СЕ РАЗВИВА НА МЯСТО,
КЪДЕТО МИ Е НЕВЪЗМОЖНО ДА ВЛЯЗА)
9. ЗЛОБА,
РАЗДРАЗНЕНИЕ, ГНЯВ, КОЖЕН ОБРИВ (ЕДНА ТОЧКА, АКО СЪМ ИЗПИТАЛ ЖЕЛАНИЕ ДА
ИЗХВЪРЛЯ КНИГАТА ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА)
10. ЕРОТИКА,
ЧУВСТВЕНОСТ НА ПРОЗАТА (ЕДНА ТОЧКА В СЛУЧАЙ НА ЕРЕКЦИЯ, ДВЕ ПРИ ОРГАЗЪМ БЕЗ
НАМЕСА НА РЪЦЕТЕ)
По точки 1,
2, 3, 5, 6, 7 и 8 „Първа равносметка след апокалипсиса“ попада сред една от любимите ми
книги.
Друго ревю можете да прочетете при Светльо Желев в Литературен гид.
By Beni
0 коментара:
Публикуване на коментар