Внезапните улици на Иванка Могилска не успяха да ме изненадат...

...както ми се искаше.

Романът на Могилска на пръв поглед има данните да бъде добър: преплитат се животи, разказите на няколко много различни и много самотни хора, има любов, мистерия, случайности. Когато започнах книгата, си казах: Еха, това е една добра идея за сюжет. За съжаление, само това остава и до края - една добра идея за сюжет.

Внезапни улици
Иванка Могилска, Жанет 45, 2013

Самата Могилска признава в епилога на автора, че в романа се преплитат реалността и измислицата и героите имат своите прототипи. Маргарита, предполагам героинята на Могилска, е безработна сценаристка, която получава неустоимо предложение: да напише сценарий за една неосъществена любов. Но когато започва да пише, в него се сливат любовната история на Макс - световноизвестен сценарист, който потъва самотен в старостта си, и нейната с Роман - акордеонист от Унгария, който Маргарита е видяла само веднъж, но не може да забрави. Връзката между всички герои в книгата се оказва пуст град, проектиран от Макс за възлюбената му Матилда. Градът, обединяващ в себе си всички прекрасни места от света, които той е искал да сподели с нея. Пустият град.

Когато навлязох в историята, след около 50-60 прочетени страници, започнах да се съмнявам, че тя ще се окаже това, което очаквах от нея да бъде. Към средата вече знаех, че само изненадващ, неповторим, тъжен или крайно заплетен край би спасил книгата. За съжаление тя няма такъв. Не ме разбирайте погрешно: щом съм дочела книгата докрай, значи има нещо в нея, задържала ме е историята ѝ. Но в това ревю ще наблегна на недостатъците ѝ, които бяха причина за разочарованието ми.

Честно казано, стилът на Иванка Могилска на места предизвикваше искрено дразнение у мен. Нали знаете как, когато четете книга на умел писател с приятен стил, има изречения или дори цели абзаци, които ви карат да ахнете от учудване и да се впечатлите от красивия изказ. Проблемът във „Внезапни улици“ беше, че усещах кои са местата, на които се очаква от мен да ахна, но всъщност в мен това чувство, това възхищение липсваше.

Друг проблем за мен се оказа еднаквостта. Могилска пише за историте на 4-5 личности, всички коренно различни една от друга, някои от тях разказващи сами за живота си, а всичко звучи еднакво под перото ѝ. Макар присъстващите дати и градове да обозначават смяната на героя, на времето, изказът остава подобен. Така и не можах да вляза под кожата на Роман например (герой с потенциал да ми стане много симпатичен с любовта си към акордеона и с непрестанните си пътувания и бродене), защото вместо неговия глас, сред редовете усещах единствено гласа на Могилска.

Частите от книгата, на които най-много се насладих бяха кратките откъси от сценария, които Маргарита записва тук и там. В тях тя е успяла да съкрати изреченията и да остави само хубавата есенция. И за да оправдая дочитането на книгата, въпреки критиката си, ще споделя любимия си цитат - монолог на Макс, който Маргарита намира сред бележките му:

„На руски трябва да ми говориш, на руски. Тази страна, до която все още не съм стигнал и незнайно защо сънувам, е цялата в теб и си мисля, че очите ти са големи - всяко едно колкото Червения площад. Събрала си грацията на целия Болшой театър и мога да танцувам с теб до зори, и то без музика, само докато слушам гласа ти, който ми говори на руски.

Ти цялата си мелодия с меки извивки. Ти си голяма... като сибирските полета си необятна. Губя се в тялото ти като чужденец, попаднал в тайгата през зимата... толкова е студено, че кожата ми изгаря.

Кожата ти ме замайва. Помирисвам я и няма по-хубав парфюм за мен на тази земя - топъл, пикантен, упойващ. Сладък и горчив едновременно, като мандарина, покрита със сняг и току-що внесена на топло. Тръпчива си или аз съм пиян като руски казак. Горчива си или просто твърде много прах има по тези улици сега, когато гледам лицата на всички тези българи и чужденци и си мисля, че може би някой от тях е вървял по други улици и е видял нейното лице.“

Няма как да не поздравя авторката за интерактивния сайт накнигата, както и за трите трейлъра на „Внезапни улици“: дано практиката да се реализират такива съпътстващи книгите мултимедийни проекти, се наложи и в България.

Явно книгата е харесала доста повече на:
Габи от Аз чета
Христо от Книголандия
Библиотеката

By Beni