Изведнъж на вратата се чука. За четвърти път е Етгар Керет. Но ние нямаме нищо
против, обичаме, когато ни идва на гости и ни носи по няколко разказа. Затова
бързо-бързо ги отваряме и потъваме в
шантавия-му-не-толкова-шантав-ами-и-доста-истински свят. И пишем два текста. С
Арги не можем да си поберем мислите и впечатленията в един. Решаваме, че трябва
да има нещо, което поне малко да ги обединява и това са думичките и изразите в
черно. Само че няма да ви кажем какви са, сигурни сме, че вие сами ще се
досетите.
 |
| Изведнъж на вратата се чука Етгар Керет, Жанет 45, 2014 |
Арги:
Страната на лъжите е онази, в която попадаш, когато четеш Керет.
Една такава чисто бяла, изключително странна и учудващо уютна. Защото в нея
можеш да срещнеш кой ли не, пък дори себе си.
Поянкога Семьон, съпругът,
когото не помниш, друг път Кристофър Робин. Всеки разказ на Етгар Керет успява
да те изненада с неочакван край. Или да те разведри с Бодро начало – една история за това какъв можеш да бъдеш и кого
можеш да не срещнеш. Всяка дума на Керет е добре премерена, със свой собствен,
особен вкус. Мус, някак
сладко-горчив, който успява да те изпрати в миналото, без да усещаш, че все още
се намираш в настоящето. Остава само Да
дръпнеш цип и да установиш, че в действителност трябва да внимаваш какво си
пожелаваш. Може под езика ти, някъде дълбоко в теб, да се крие една стряскаща
личност, един неизречен копнеж. Ще се окаже Мистик, някой, който живее твоя живот и предрича думите ти, докато
още мудно плуват някъде по гънките на мозъка ти.
Хрема, жена, бъдете здрави и двамата
– чудя се как точно звучат тези думи на иврит.
Игра на гама, на цветове, на Бог. Това е играта, която Керет безупречно владее: да
описва вселена от хора, емоции и чувства, Богове, слизащи на земята с рампата
за инвалиди, и всичко това в няколко простички цвята. И малко сребристо.
Какво носим в джобовете си? Аз бих сложила в моя точно този разказ – „мъничка
възможност да кажа „Да!“ и да не съжалявам“.
АРИ!
Разказ номер едно при Етгар Керет не съществува. Освен ако не можеш да
наредиш няколко (ако не всичките му) на върха. Защото всички истории в този
сборник са Яйце с изненада. Винаги,
когато помислиш, че знаеш какво ще ти се падне, грешиш. И все пак го приемаш с
усмивка.
Затова се чувствам Не съвсем сама, когато чета тези
разкази. Все сме двама – аз и той в очакване някой да почука на вратата. Или на
Големият син автобус. Но се появява Хемороид, за да докаже, че не само хората страдат. Джоузеф също е интересен, докато не
осъзнаеш, че той дори не е главният герой.
Допълнителен живот получаваш с всяка
прочетена страница. Просто се зареждаш, защото и следващият разказ е добър и
по-следващият също. Издигане до
бизнес класа е като най-хубавата целувка. Какво сравнение! Цялата книга е Купон изненада, нещо вълнуващо, в което
са замесени Вежда, Лепенка и Мустак.
Бени:
Чийзъс Крайст! - с тези думи разкрих въодушевлението си, че Керет
ще има нов сборник на български. Израелският писател ме беше спечелил още с
„Пристъп на астма“ - първият разказ в сборника „Автобусният шофьор, който
искаше да бъде Бог“. Ако можех, щях да чета разказите му Със затворени очи - така щях да се пренасям до обикновените и
необикновените му герои и да изживявам с тях всичко, което им е подготвила
ръката на техния създател. Нали сме екип.
Аз, той и те. Той създава и отнема животи, прави героите си щастливи или
самоубийствено депресирани, женени, изневеряващи, овдовяли, самотни, несподелено
влюбени. Те изживяват каквото им е отредено между страниците. А аз пресъздавам
животите им в главата си и понякога се изкушавам да заема тяхното място поне за
миг.
Всъщност напоследък имам феноменална ерекция. Така де, какво друго да отвърнеш, когато
любовницатата ти те обвини, че си импотентен, и не си Малкото възпитано момченце, което не обръща внимание на обидите и
никога никого не удря.
С Творческо писане Керет може да постигне всичко: да те накара да бъдеш
Узи, спечелил от лотарията на живота и хванал Опашката на кукувицата или пък да се влюбиш в човек от другия край
на света, да му направиш чекия, да паднеш по стълбите и да не се окажеш само
със Синина. И това не е Лоша карма. Може дори самоубиец да ти
падне на главата и от това само да спечелиш кариера и щастлив живот. Може
съпругата ти да се прероди в Кучка и
да ти даде шанс да я помолош за прошка. Нищо не се знае със сигурност в
разказите на Керет. Там им е и чарът.
Ако можех, щях да
раздавам разказите на Керет като подаръци. Ето ти един. Ето И на теб един. Ето още. Защото знам, че
помагат с усмивката в кофти ден. Правят ти компания в безсънните нощи. Заемат
седалката до теб в градския транспорт и някак не ти е неприятно, че не е
празна. Да ги четеш е като да хванеш Златна
рибка. Не само ще ти изпълнят желание, но и ще ти правят компания, да не си
сам. След края може да ти стане
малко тъжно, че са свършили, но пък винаги можеш да ги отвориш и зачетеш
наново, докато от ИК Жанет 45 не те зарадват с нов сборник.
Не знам за вас, но аз
лично се чувствам, като че е Септември
цялата година - не за друго, тогава е рожденият ми ден. Демек съм щастлива
и се усмихвам на хубавата корица на последния сборник на Керет. Няма и Помен от лошо настроение в днешния ден.
А до сряда май и няма да има, защото Етгар Керет отново ще почука на вратата
ни, за да се срещнем и да поговорим за трите му книги, издадени на български
език досега, и последния сборник „Изведнъж на вратата се почука“. Призовавам
хората от тази и всички Паралелни
вселени да заповядат в зала 1 на Съюза на архитектите в 19 ч., сряда,
16.04. Елате, преди да сте се преродили в Гуава.
А всеки, който с
пренебрежение ще откаже поканата ми, искам да попитам: Ти какво животно си?
Габи от Аз чета също е впечатлена от последния сборник на Керет.
By Argi & Beni
0 коментара:
Публикуване на коментар