Видях „Моето приключение в дивото“ на Пролетния
базар на книгата и веднага се сетих, че това е една от онези книги, които предстои да бъдат филмирани през 2014 г. Не съм запален планинар, макар да съм
правила скромни опити в тази област, но затова пък съм киноман. А това,
примесено с любовта ми към книгите, беше основният ми първоначален мотив да се сдобия с мемоарите на Черил Стрейд.
 |
| „Моето приключение в дивото“, Черил Стрейд, изд. Вакон |
„Моето приключение в дивото“ е представена
като книга за соловия преход на една американка през Тихоокеанския хребетен път
- 1800 км, извървяни, изкатерени, измъчени, болезнени и крайно интересни,
предположих аз. Не знам защо, но идеята за четиво, посветено на срещата на
човека с природата, не просто ми допадна. Исках да чета за борбата, и
физическа, и психическа. Може би се надявах, че понеже аз самата нямам смелост
за такива преходи, то поне книгата ще ми помогне да изживея пътя (о, вижте ме
само, все едно говоря за Камино), макар и през очите на някой друг.
Историята на Черил Стрейд започва със
смъртта на майка й. Това се оказва преломен момент в живота на съвсем младата
тогава жена, все още колежанка. Четири години по-късно, когато животът ѝ поема
в грешна посока: Черил се развежда с иначе прекрасния си съпруг, започва да се
друса, губи връзка дори с най-близките си хора - тя решава да тръгне на дълъг
преход, без почти никаква подготовка, просто ей така или може би за изцеление.
Тихоокеанският хребетен път представлява
пътека в САЩ, която започва от границата с Мексико и завършва на границата с
Канада. ТХП е дълъг 4286 км и пресича по дължина щатите Калифорния, Невада,
Орегон и Вашингтон. Преходът на Черил Стрейд започва от пустинята Мохаве и
приключва при Моста на Боговете на границата между Орегон и Вашингтон. Пътят,
който извървява пеша е общо само (!) 1800 км, тъй като пропуска една прекалено
заснежена и опасна дори за тренирани алпинисти отсечка в Сиера Невада.
Естествено пътят се оказва не само
физическо, но и психическо изпитание. Като прекарва сама около 3 месеца в
непрестанно ходене и в борба за оцеляване на предела на силите, среща се с
мечки, змии, не много приятни атмосферни условия и куп други неочаквани неща,
Черил най-сетне намира спокойствие.
Дотук - всичко добре. Историята е
изключително интересна и завладяваща. Разказът за самия преход не доскучава и
за миг, дори толкова ме впечатли и мотивира, че сериозно започнах да обмислям
преход Ком - Емине. Като изключим стряскащия факт, че Стрейд тръгва по ТХП без
абсолютна никаква физическа подготовка и с прекалено малка представа за това
какво ѝ предстои, всичко останало звучи наистина страхотно. Тук идва и голямото
„но“. Частта със смъртта на майката и проблемния живот, която в началото на
книгата изглежда като заявка за стабилен мотив да се направи преходът, всъщност
постоянно се преплита с разказа за ТХП. Ретроспекциите доскучават до такава
степен, че книгата заприличва на хардкор версия на „Яж, моли се и обичай“. Това
прави книгата подчертано женско четиво и малко измества центъра на вниманието
към личната драма на авторката.
Въпреки това „Моето приключение в дивото“
определено си заслужава. Екранизацията ще се появи към края на годината с Рийз
Уидърспун в главната роля и ако снимките се правят на някои от местата по
Тихоокеанския хребетен път, ще бъде добра дори само заради величествените
гледки. А дотогава - с книга в ръка и сред природата. „Моето приключение в
дивото“ звучи като едно много приятно лятно четиво.
by argi
0 коментара:
Публикуване на коментар