„Земята под краката на птицата се разтресе и
подскочи нагоре при появата на фурията. От грубия камък се посипаха тънки
струйки пръст. Брут изскочи от земята – огромна хрътка от пръст и камък, с
грамадна глава и мощни рамене, връхлитаща през вълна от земя и кал. В очите й
горяха изумрудени огньове. Брут се отблъсна здраво с лапи от земята, голямото
му колкото пони тяло полетя напред и каменните му челюсти щракнаха около едното
бедро на птицата... “
 |
| Фуриите на Калдерон Джим Бъчър; Колибри, 2013 |
Да започнем оттам, че съм заклет фен на научната фантастика и не толкова на фентъзито, въпреки че трио Четецът ме представи като отговорник и по двете. Джим Бъчър обаче се оказа доста добро начало на по-сериозното ми приобщаване и към фентъзи света. Открих го покрай поредицата „Досиетата на Дрезден“, за която обаче ще ви разкажа отделно. Сега на дневен ред е друга негова поредица, „Кодексът Алера“, която повече клони към класическо фентъзи.
Действието се
развива в Алеранската империя, управлявана от Първия лорд, Гай Секстус. Всеки
човек в Алера е способен да призовава природни духове, наречени фурии, които
осигуряват контрол над някой от четирите елемента, както и над горите и метала.
Младата Амара пътува с ментора си Фиделиас към лагера на група наемници, като
последен изпит преди да завърши Академията и да получи титлата Курсор (личните
вестоносци и шпиони на Първия лорд). Наемниците обаче ги разкриват и залавят
твърде бързо, което води до потресаващото за Амара разкритие, че Фиделиас ги е
предал, като става част от заговор за свалянето на Първия лорд, въпреки че
години наред е служил като Курсор. Опитва се да убеди и Амара да го последва,
тъй като все пак са били близки почти като семейство, но тя не се поддава.
Вместо това успява да избяга и по нареждане на Гай Секстус се отправя към
долината Калдерон – местност от ключово значение за защитата на Алера от
врагове.
Долината е обитавана от фермери, разделени на
холтове, във всеки от които могат да живеят по няколко семейства. В един от
тях, Бърнардхолт, живее Тави, петнадесетгодишно момче с голям проблем – Тави е
може би единственият алеран, който на тази възраст още не е открил фуриите си. Отгледан
е от чичо си Бърнард и леля си Исана, брат и сестра, които заедно движат холта,
и се опитва да компенсира недостатъка си с работа, но знае, че зад гърба му
хората го одумват като недъгав. Тави мечтае да спести пари от овчарство, за да
отиде в столицата, където може да учи в Академията – единственото място, където
недостатъкът му може би няма да му пречи чак толкова, колкото във фермерския
поминък. Жителите на Калдерон живеят рамо до рамо с дивите горски фурии, с
които не е лесно да се справи човек и макар и миролюбив, животът им не е лесен.
Особено за някой без фурии.
С мечтата на
Тави обаче изглежда е свършено, когато едно заблудило се стадо отвежда него и
чичо му Бърнард в долината и двамата попадат на маратски воин. Маратите са диво
племе, разделено на кланове, всеки от които тясно свързан с някакво животно. Племе,
с което алераните са били във война малко преди Тави да се роди, война, в която
убиват сина на Гай Секстус – Принсепс Септимус, но оттогава са прогонени извън
пределите на Империята. Присъствието им в долината може да значи единствено
проблеми. Бърнард и Тави биват нападнати от стадомора (огромна, много агресивна
хищна птица, която не може да лети) на маратския воин и успяват да го убият, но
Бърнард е ранен тежко. Почти успява да измъкне и двама им благодарение на
земната си фурия, но Тави вижда, че не се движат достатъчно бързо, за да
избягат, и се хвърля да отклони вниманието на марата, докато фурията успее да
отнесе чичо му в холта. По-късно, докато се опитва да се спаси с бягство в
разразяващата се буря, попада на Амара, която тъкмо е пристигнала в долината...
и така започва нещо много по-голямо, отколкото Тави си е представял, че може да
му се случи. Конфликт, който скоро ще доведе до най-сериозното сражение в
долината за изминалите петнадесет години. Надига се и неподозиран враг в лицето
на холтъра Корд, който, макар и по лични причини, ще направи всичко възможно да
се отърве от Тави и да попречи на Бърнард да стигне до Първия лорд, за да го
предупреди за опасността от маратите. Тави от своя страна ще разбере, че дори и
сред кръвожадните диваци се намират такива, които притежават доблест, когато
бива заловен и принуден да премине през изпитания, за да спаси своя живот и
този на спътника си, роба Фейд.
 |
| Orbit, 2009 |
Стилът на Джим
Бъчър е нещото, което ме привлича в прозата му – увлекателен, изчерпателен
откъм описания, но достатъчно умерен, за да не натежават подробностите. Героите
му са убедителни в действията и мотивите си, а в историята няма кога на човек
да му доскучее. Другият елемент, който много ми допада, са любовните сцени –
обикновено въртя отегчено очи, когато от страниците започне да капе драма или
разтопена захар, но Бъчър не успява да ме докара до това състояние, защото
предава емоциите много ненатрапчиво.
Забележки по
оформлението? Само една – корицата, която подозрително напомня на сцена от
„Гладиатор“ или подобен филм. Мисля, че можеше да се измисли по-добър вариант. Всичко
останало обаче е на ниво. „Кодексът Алера“ със сигурност е поредица, за която
ще продължа да пиша, а за Джим Бъчър ще си говорим отново скоро.
Саша Александрова - Лекс
0 коментара:
Публикуване на коментар