 |
|
|
Получава се, ами, така де, краят на света. Не,
наистина. Апокалипсиса. Онзи, дето започва със Сатаната, Унищожител на Крале,
Ангел на бездънната преизподня, Великият звяр, начерен Дракон, Княз на Този
свят, Баща на лъжата, Семе Сатанинско и Господар на Мрака. Същият Апокалипсис,
в който купонът е поведен, както се полага, от Четиримата конници, с малка
промяна в състава. Чумата се е оттеглила доста отдавна, мърморейки нещо за
пеницилин, а мястото ѝ е заето от Замърсяване. Същият край на света, който един
ангел и един демон ще се опитат да предотвратят, защото установяват, че
всъщност сегашният ред на нещата си им харесва. Същото ще се
опитат да направят и една потомствена вещица и един потомствен издирвач на
вещици, и всяка тяхна крачка вече е ясна (е, почти), защото я има в „Правите и
акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица“. На тях пък ще се опитат да им
помогнат един сержант от армията за ловене на вещици и една, хм, вавилонска
блудница. А някъде там ще се мярнат банда хлапета, няколко демона и една адска
хрътка с огнени очи, дегизирана като уличен помияр с вечно обърнато ухо, която
чак сега открива чара на кучешкия живот.
Има само една дребна подробност. На Сатаната,
Унищожител на Крале, Ангел на бездънната преизподня, Великият звяр, начерен
Дракон, Княз на Този свят, Баща на лъжата, Семе Сатанинско и Господар на Мрака
също нещо не му се ще светът да свърши във вечната битка между Добро и Зло, за
да бъде изграден наново.
Защото Антихристът всъщност е единайсетгодишно момче
на име Адам Йънг. И му пука много повече за състоянието на дъждовните гори и
лова на китове, отколкото за Битката, и че с неговата поява светът трябва да
свърши в пламъци. Цялата работа е там, че е бил подменен още в родилния дом от
представители на сатанински култ и съвсем непредумишлено израства като
обиновено момче, докато старанието на Рая и Ада да насочат потенциала му в
определена посока, бива хвърлено за неговия... заместник. А „кръстниците“ –
ангелът Азирафел и демонът Кроули – са доста по-дълбоко замесени в цялата война
и едва ли е случайно, че точно те са избрани за сегашната си роля. Кроули
(когато още се е казвал Кроли) е същата змия, която изкушава Ева с Плода на
познанието, а Азирафел е същият ангел, размахал огнен меч след нея и Адам,
когато са били прогонени от Райската градина. Всъщност, както се оказва, им
подарява меча си, за да може поне нещо да ги пази там, долу на Земята. Но това
само Кроли го разбира, докато и двамата се чудят дали са постъпили правилно.
Тези двамата са изконни врагове вече от толкова дълго (шест хиляди години), че
са се превърнали почти в приятели. Почти.
Елегантно, но безпощадно тандемът Пратчет и Геймън се
заема да сложат край на света такъв, какъвто го познавате. И замалко да успее –
Адам, *кхъм*, Антихриста, почти се
поддава на истинската си същност, когато Четиримата конници на Апокалипсиса, облечени
в кожа и яхнали мотори, се отправят да изпълняват полуосъзнатото му желание за
ново начало, родено от атомни експлозии. Следват ги Четиримата други конници, пардон,
рокери на Апокалипсиса, чието пътешествие се оказва доста кратко, но си
заслужава да се отбележи в историческите анали на Края.
Ако досега не сте се срещали с Пратчет, „Добри поличби“
е едно чудесно запознанство. Защото, ако говорим в частност за Пратчет, романът
е самостоятелно произведения и ще ви даде отлична представа за стила му, преди
да се ангажирате с опознаването на огромния Свят на Диска. И защото е в тандем
с Нийл Геймън, който пък може да ви е познат като автор на „Океанът в края на
пътя“, „Дим и огледала“, „Коралайн“, „Звезден прах“ и сценарист на комикс
поредицата The Sandman. Какво повече ви е нужно?
Единствен минус в оформлението на книгата е корицата,
която въпреки че от пръв поглед дава сигнал за произведение на Тери Пратчет,
всъщност няма нищо общо със самата история. Всичко останало в „Добри поличби“ е
чисто удоволствие и се препоръчва за консумация с чаша чай или какао.
Саша Александрова - Лекс
0 коментара:
Публикуване на коментар