Вчера умря сивоокия крал.
Есенна вечер пламтеше отвън,
каза мъжът ми почти като в сън:
„Знаеш, от лов го донесли на гръб,
ничком бил паднал под стария дъб.
Жалко, кралицата зло сполетя.
Само за нощ посивяла е тя.“
Взе от камината вехта лула,
седна над своите нощни дела.
Щерката будя и както личи,
тя е със същите сиви очи.
А зад прозореца шепнат листа:
„Няма го краля ти вече в света…“
Ана Ахматова, 1910
Превод: Иван Николов
0 коментара:
Публикуване на коментар