"Веднъж татко ми каза, че жените знаят неща, които не са известни
на мъжете. Че понякога имат определено изражение в очите, но когато го видиш,
никога не бива да ги питаш какво си мислят. Сториш ли го, най-вероятно ще ти
кажат нещо, което не искаш да чуеш."
 |
| Чиракът на прогонващия духове Джоузеф Дилейни, Intense |
Томас Уорд е
седми син на седми син – това означава, че има дарбата да вижда и чува призраци
и други свръхестествени същества, и е естествен враг на тъмните сили. Томас
обаче е и обикновен фермерски син, при това още ненавършил 13 години. И е
главен герой в „Чиракът на Прогонващия духове”, първа книга от поредицата
„Хрониките Уордстоун” на Джоузеф Дилейни.
Историята
започва с началото на чиракуването на Том при Джон Грегъри, Прогонващия духове,
който повече от шейсет години брани Графството от тъмните сили. Краят на
неговото време обаче наближава малко по малко и скоро някой друг ще трябва да
заеме мястото му. Том е роден с необходимото, но това не му помага да се
страхува по-малко и само времето ще покаже дали именно той ще се превърне в
новия Прогонващ духове, или ще се провали, подобно много други чираци преди
него.
Макар да е
наясно, че това е самотен и зловещ занаят, Том все пак го предпочита пред монотонния
фермерски живот, а и иска да накара майка си – основният инициатор на
чиракуването му при Прогонващия духове – да се гордее с него. В началото му се
налага просто да свикне с многото учене и порядките в дома на Прогонващия
духове. Не след дълго обаче среща Алис – момиче на неговата възраст, приятно на
вид, поне до момента, в който Том забелязва... обувките й. Прогонващия духове
изрично го е предупредил да внимава с жените и особено с онези, които носят островърхи обувки, без да уточнява
причините. Допълнителен довод да се пази от Алис е, че леля й е Костеливата
Лизи, вещица с лоша слава в областта. Том обаче прави грешката да обещае услуга
на Алис и това ще го доведе до сблъсък с Майка Молкин – най-опасната вещица в
Графството, понастоящем обуздана в яма в двора на Прогонващия духове... но не
за дълго.
Тонът на историята е приятно зловещ, точно на границата
между детска книга и хорър, а Дилейни се справя наистина добре с това разказът
на героя му да звучи прямо и непринудено, както би подхождало на момче на тази
възраст. Плюс за мен е образът на Прогонващия духове, който е точно от любимия
ми тип герои - мрачен и потаен, труден за разгадаване, но човечен, макар това
само да е загатнато тук-там. Втора част от поредицата - „Проклятието на
прогонващия духове“ - е вече факт, както и екранизацията „Седмият син“ с Джеф
Бриджис, Бен Барнс и Джулиан Мур в главните роли. Добре е да имате едно наум за
филма, тъй като той е по-скоро базиран на мотиви от книгите и, за съжаление,
голяма част от автентичната им атмосфера се е изгубила някъде в процеса. Но все
пак, ако гледате „Седмият син“ за забавление и нямате твърде високи очаквания,
няма съвсем да си изгубите времето.
Саша Александрова - Лекс
0 коментара:
Публикуване на коментар