„Лудият от площад Свобода”: Кратки разкази, остри като клечки за зъби

Тежки сцени! 

Книгата не е подходяща за хора със слаби сърца и нерви.

Лудият от площад Свобода
Хасан Бласим, ИК Жанет 45, 2015

Ние всички, които имаме покрив над главата си, пием чай, докато четем тази книга, винаги ще искаме да вярваме, че е измислица. Все пак е художествена литература. Ще се уповаваме на тази мисъл, за да не може да ни застигне смъртта, мизерията, гонението, войната на бежанците. 

Тези разкази не биха били толкова припознати от хората, ако бяха просто статии. 

Не искам да гледам ведро и спокойно, уморих се, искам да крещя. Аз съм като всеки друг – стадо шизофренични маймуни, живеещо в едно тяло. Аз съм риба, която изгаря във фурната, докато навън се лее дъжд.

Всяка история е кътче от ада на войната или на бягството от нея. И все пак съществуването на сборник с такива текстове е надежда, че може да има приемственост на темата, изобщо съществуването на диалог, разговор за войните, на които сме съвременници. Жалко е да си затваряме очите и да мислим само за личните ни битовизми. 

В „Лудият от площад Свобода” няма цензура. Във всеки разказ може да се натъкнете на изпражнение, убийство, гроб, бой, насилие, отрязани и изядени пръсти... 

Но не бягайте от истината. Прочитът на тази книга ще ви накара да се чувствате щастливци, че живеете спокойно. 

Анна Колева