"Шопен Буковски"
това е моето пиано.
телефонът звъни и хората питат:
"какво правиш? ела да се напием?"
аз отговарям:
"седнал съм на пианото си."
"какво?"
"седнал съм на пианото си."
затварям телефона.
хората имат нужда от мен.
аз ги изпълвам, ако не ме видят за
известно време, започват да се отчайват,
разболяват се.
но пък, ако аз ги виждам твърде често
се разболявам аз.
трудно е да храниш
без ти да си нахранен.
моето пиано ми отговаря
разни неща.
понякога нещата не са добри
и не са много смислени.
друг път
съм късметлия като Шопен.
понякога не съм във форма
или звуча фалшиво.
това не е беда.
мога да седна и да повърна
върху клавишите
но това си е моята повърня
пак е по-добре отколкото да седиш
в някоя стая с трима-четирима
и техните пиана.
това е моето пиано
и то е по-добро от техните.
а и на тях им харесва и
и не им харесва.
-Чарлс Буковски
превод Александър Тончев
0 коментара:
Публикуване на коментар