Празнично

Човекът безчовечен
В риза облечен,
Върви из града и поздравява сърдечен.
Че утрото хладно
Протяга се бавно
И от очи на минувачи гледа го гладно.
А някъде там
В големия храм
И днес ще работи, потънал в срам.
Че виждаше сам
Как от чуждия блян
Палат бе издигнал - без капчица свян.
А души на мизерници,
Нещастни суеверници,
Трапези разпъваха за богати неверници.
Че празници идваха,
Молитвите литваха
И греховете на хората маскирани стихваха.


by Danny