"- Род прехожда и род дохожда - май чух попът да пее, - а земята пребъдва довека. Слънце изгрява, и слънце залязва и бърза към мястото си, дето изгрява. Вятърът вее към запад, към Сърбия, а всички реки текат на изток от запада. Каквото е било, пак ще бъде и няма нищо ново под слънцето.
На отсрещния бряг запя друг поп. Като камъни се трупаха на сърцето ми думи. Колко много искам, рекох си, да съм като реката, без памет. И как не искам да съм като земята, дето всичко помни."
Цитатът е от разказа "На изток от Запада" в сборника на Мирослав Пенков "На Изток от Запада", изд. Сиела, 2012 г.
0 коментара:
Публикуване на коментар