Положи на мъртвия думите в гроба,
които говореше, за да живее.
Постави тялото му помежду им,
остави го да почувства
езиците на копнежа,
клещите.
Положи върху клепачите на мъртвия словото,
което отказваше на всеки,
който му говореше на Ти,
словото,
покрай което подскачаше кръвта на сърцето му,
когато една ръка, гола колкото неговата,
връзваше всеки, който му говореше на Ти,
за дърветата на бъдещето.
Положи словото върху клепачите:
може би,
ще се появи в окото му, все още синьо,
една втора, по-чужда синевина,
и онзи, който му говореше на Ти,
ще сънува с него: ние.
- Паул Целан
превод: Емануил А. Видински
0 коментара:
Публикуване на коментар