Красиво бе това тресавище, когато
отби от пътя със пейзажите банални.
Следобедът бледнееше в пустеещото лято
и сякаш никой никога оттук не бе минавал.
Красиво беше и когато те повлече
надолу и разбра, че е завинаги,
че пътя ти назад завинаги пресечен е,
но беше толкова красиво...
Красиво е сега, когато имаш още малко
да вдишваш тежката му влага и да го
погледаш.
В изчезналите твои стъпки друг на пътя
спрял е
и - без да знае - може би ще те последва.
А то ще е красиво и когато си потънал -
ти няма да предупреждаваш за опасност.
Ти просто ще лежиш по гръб на дъното,
проникнал в третото убежище на красотата.
Георги Рупчев
Най добре се изразяват чувства с поезия!Искам още!
ОтговорИзтриване