Това е първият ми текст (а и на
Четецът като цяло) за книга на издателство „Точица“ и то не защото не харесвам
книгите им, а напротив – защото до такава степен ги обичам, че в повечето
случаи оставам безмълвна. Именно затова мисля, че книгата, за която сега искам
да говоря, ще ми даде свободата (ако се наложи) спокойно да си помълча.
 |
| „Когато искам да мълча“, Зорница Христова и Кирил Златков, изд. Точица, 2014 |
„Когато искам да мълча“ на
Зорница Христова е книга както за деца, така и за техните родители. Звучи много
клиширано, поредната детска книга, от която възрастните могат много да научат и т.н., и т.н. … Но! Но
прочетете я на детето си и веднага ще разберете какво имам предвид.
Описанието на книжката в сайта на
издателството е „Кратка книга за нещата, които не се побират в думите, и за
мълчаливото общуване“. И каква ирония: как да обясниш с думи нещата, които не
се побират в думите? С илюстрациите на Кирил Златков, които са толкова
прекрасни, деликатни, красиви черно-бели и вълшебни, че ето – не ми стигат
думите, за да ги опиша.
Но, оказва се, на детето не му
стигат и картинките (което между другото е чудесно, не е критика). И ето какво
имах предвид малко по-горе с онази баналност за това как книгата е важна и за
възрастните: пред мен една майка прочете „Когато искам да мълча“ на хлапето си,
което след като кротичко я изслуша, веднага започна да изстрелва въпрос след
въпрос. Последвалият диалог и опитът на възрастния да (си) обясни значението на
думичките и красотата на мълчанието, бяха изключително поучителни. А още
по-интересно ми се струва за кого бяха така важни, защото по всичко личеше, че
детето много добре е разбрало идеята на книгата, но се опитва да изпита майка си
и да провери дали е внимавала, дали е разбрала.
Ето тези детски книги ми се
струват важни. Разговорът с мама и/или татко, обсъждането, анализирането са
безценни за контакта между възрастния и хлапето. Може и да греша, но много ми
харесва идеята за споделяне в процеса на четенето. Има книги, които трябва да
бъдат прочетени заедно и „Когато искам да мълча“ определено е една от тях.
Следва мълчание.
by argi
0 коментара:
Публикуване на коментар