Стихотворение на седмицата: Пуякът

Далеч из паметта безредна

си спомням онзи двор широк,

където властваше надменно

любимият ми пуяк-бог.

Той беше зъл, свободен, хищен

и с клюн, червен като искра,

бях само четиригодишен -

веднъж ли остро ме презря?

Ни с карамел, ни с шоколади,

ни с ананасова вода

не можеше да се заглади

горчивата за мен беда.

И ето, върна се бедата,

срамът от детството поне:

ти, обожаваната, злата -

надменно ми отвръщаш: „Не!”

В живота отминава всичко,

ще минат обич и тъга,

и ще си спомням теб с усмивка,

тъй както пуяка сега.

Николай Гумильов

Превод: Георги Рупчев