За едно лумпенско романче

– Полудяваш – каза той.
Попитах го какво смята, че е това – добро или лошо. Той отвърна, че винаги е лошо, освен в крайни случаи.

„Лумпенско романче“, Роберто Боланьо,
изд. Рива, 2016 г.

„Лумпенско романче“ е последният роман на Роберто Боланьо, публикуван приживе през 2002, а и през 2016 г. излезе и на български език. Цялото име на автора е Роберто Боланьо Авалос. Чилиец по рождение, прекарал втората част от недългия си живот (умира на 50 годишна възраст) в Каталуния, Испания. „Ню Йорк Таймс“ го нарича „най-значимият за поколението си глас на латиноамериканската литература“. На български език има издадени също и следните книги: „Телефонни обаждания“, „Чилийско ноктюрно“, „Отдалечена звезда“, „2666“, „Кучки вероломни“.

„Лумпенско романче“ е много малък по обем роман. Заглавието му приляга изключително добре. Главните герои са брат и сестра, които губят родителите си в автомобилна катастрофа. Животът им е тежък, скучен и еднообразен. Сестрата заявява още в началото, че ще стане престъпничка, въпреки по-удачния избор на „професия“ - проститутка. Тя е главното действащо лице. Тя е тази, на която е поверена основната роля. Но тя е и всяко едно момиче, което е принудено да продаде тялото си.

Действието на романа се развива в Рим. Това още повече допринася за изграждането на образа на града като греховен и порочен. Децата изпадат в ситуация, от която само силата на девойката успява да ги измъкне. Безумното приютяване на двама „приятели“ на брат й води със себе си смут и нови преживявания от всякакъв характер. Измислянето на план, с който могат да спечелят пари, е нормално следствие на липсата на работа.

„Лумпенско романче“ е като късометражен филм, който не искате да свърши, не заради историята, а заради това, което ви кара да мислите докато го гледате.

А.К.