Стихотворение на седмицата: ***

В разговор с един палещ залез
заварих пчелите от кошера.
В дълбоко синьото небе
нахлуваше вечерното ухание на люляци.

Жужеше ласкавата тишина,
една пчела -
една пчела -
застана в упор с умореното светило
и златисто невъзмутимо
го целуна.

По кожата си чувствах
следобеда как се свлича;
в стъклото на сълзите си -
мъката да тича,
в пламтящото великолепие
на слънчевата клада
с крясък на прокажена
чух самотата си да пада.


Данила Стоянова