Това ревю посвещавам на сестра
ми. И ако продължите да го четете, с всеки ред ще разбирате повече за книгата и
по-малко логично ще ви се струва посвещението. Или пък не. Може би пък логиката
не е толкова неразбираема, колкото я виждам аз през очите на читателя.
 |
| Кажи на вълците, че съм си у дома Карол Рифка Брънт, Милениум |
„Кажи на вълците, че съм си у
дома” е историята на четиринайсетгодишната Джун и нейния свят. Джун е аутсайдер
не само в училище, но и у дома. Тя е момичето, което всички подминават, защото
нямат идея какво да си кажат с нея. Тя е тихата дъщеря, която не излиза с приятели и иска да живее в Средновековието, вместо да вземе поучителен пример
от сестра си и да бъде красива, популярна и ученолюбива. Тя е дебеланката,
която избягва образа си в огледалото с ясното съзнание, че тялото ѝ няма да стане
по-фино с годините. Тя е странникът, който след училище се разхожда в гората
със старовремска рокля, навлечена върху дънките, и ботуши, два номера по-големи
от стъпалата ѝ. Тя е тийнейджърката, която слуша „Реквием” на Моцарт вместо
някоя бойбанда. И има само един човек на този свят, който я разбира. Фин.
