Катрин Панкол е родена в Казабланка, Мароко, но на петгодишна възраст се завръща с родителите си във Франция. Завършила е френска филология, преподавала е френски и латински, завършила е курсове по художествено писане в Колумбийския университет, но впоследствие се е отдала единствено на писането. Автор е на общо 15 романа.
Първата книга от трилогията на Катрин Панкол- „Жълтите очи на крокодилите”, „Бавният валс на костенурките” и „Катериците от Сентръл парк са тъжни в понеделник”- излиза през 2006 година и веднага получава престижната френска награда „Мезон дьо ла прес”. За около година, правата върху книгата са откупени в над 10 страни, книгата е продадена в над милион екзмпляра, а Панкол получава награда за най-добър автор. „Жълтите очи на крокодилите” присъства и в класацията „15 книги, които се четат на един дъх”.
Е, книгата наистина е четивна и приятна. Историята въвлича читателя в един доста реален свят, съставен от малки препъни-камъчета, от безизходни ситуации, от големи шансове и почти невероятни случки. Книгата препраща вниманието върху един паралелен живот във Франция, Англия, Кения който всеки от нас би могъл да изживее заедно с героите и същевременно го поднася по начин, предразполагащ към отпускане и почивка.
Дали съм способна да напиша книга? Дали постъпих правилно като се захванах с ново начинание, пък било то и отглеждане на крокодили в Кения? Дали наистина мога да омая всеки мъж с красотата и недостижимостта си, дори и Миг Джагър? Дали трябва да споделя с най-близката си приятелка опасната си тайна? Дали се ожених за по-красивата, но погрешната за мен жена? Дали някога ще стана толкова чаровна, колкото сестра си? Дали ще се влюбя отново?
Това е световъртежът от въпросите в главите на едни герои, в които можем да намерим себе си и останалите характерни образи на съвременното общество- богатата жена, на която нещо й липсва, за да се почувства щастлива; привлекателният й съпруг, за когото всички й завиждат, но тя не обича истински; умната и трудолюбива съпруга на безработен мъж, която пренебрегва себе си и щастието си в името на мъжа си и децата си; мъжът загубил смисъл в живота си и търсещ нещо ново, което да го събуди от кошмарната реалност; двете сестри, толкова различни една от друга- едната скромна и закръглена, другата прелестна, алчна и безкомпромисна; потайната приятелка, която винаги е насреща да ни изслуша, но никога не говори за себе си и за миналото си; богаташът с добро сърце, който мечтае да се влюби и да има деца, въпреки безжалостната си и пресметлива съпруга.
В свое интервю, Катрин Панкол казва, че за нея е задължително героите в романите й да са изградени по реално съществуващ модел. Четейки книгата й, разбираме, че това наистина е така. Защото е невъзможно да разпознаваме себе си и толкова свои познати в измислени образи. Ирис, Жозефин, Шефа, Ортанс и Зое, Филип, Клечката за зъби- всички те са добре познати герои от реалността и с живота си в романите на Панкол, те успяват да обрисуват реалността на 21-ви век и общата мозайка от характери, изградени благодарение на универсалното, старомодното, новооткритото, модерното.
Доколко желанията и идеите на модерното общество се различават от копнежите на това от 12-ти век? И имаме ли днес смелостта да се преборим с пречките по стръмния път към щастието си или сме готови да се оставим на течението, изморени от безсмислието на съществуването си? Това са въпроси, които ръководят ежедневието на гароите от „Жълтите очи на крокодилите”. Готови ли сте и вие да си ги зададете? Ако отговорът е да, пожелавам ви приятно четене!
Книгата ни беше любезно предоставена от ИК "Колибри" и можете да я намерите тукПовече за авторката- на официалния й сайт
By Beni
Благодаря ви за статията.Пишете много приятно и се радвам че попаднах на вас.Това, че тази писателка казва , че във всяка една книга за нея е от голяма важност героите и да бъдат от реални съществуващи лица е страхотно.По този начин само може да въздейства още по силно на читателите,коти знаейки това се поставят на мястото на героите и изпитват същите чувства и емоции, а не измислени герои.Нормално е с всяко поколение и търсенето на книги и видовете им да се променя , всички ние се променяме, но нека да оставим нещо което да си бъде такова каквото е а, че книгата е богатство.
ОтговорИзтриване