Стихотворение на седмицата: Лисица

Я, лисица! - В треперещия пъстър въздух, 

в пътечката като ключе открехнала тревите -
пристъпва, като антена мести дишащата си муцуна
и трепета по трепетите умножава...

Я, с колко хиксове си служи!
Я, с колко неизвестни!
И бас държа, че само тя
загадката на пирамидите в Египет знае!
Че първа е изпробвала космическите дупки!
Че тя Бермудския триъгълник е съчинила!

Лисица! - Я!
И истинска! И бърза пак
в копривите с прежурящото слънце
към трепетните къщички на махалата...

И ей сега природата ще закрещи!
Безбройни непредвидени инстинкти
в предвидените стъпки
на лисицата ще проечат!
Природата... тъй съответна с нас,
стъписана в атракцията на лисица -
объркана, но винаги готова за лисица...

(Почина дядо. И няма кой
капан да ѝ скрои...)

Иван Теофилов